Когато си свършил добра работа е задължително да разкажеш за нея. Именно това направиха учени от Македонския научен институт (МНИ) след завръщането им от Република Косово, където се срещнаха с нашите сънародници там. Поводът за посещението беше подписването на меморандум за сътрудничество с Института по албанология в Прищина в сферите на дейност на двете институции – история, етнология, култура, фолклор, език. Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония. По времето на комунистическия режим той е затворен и работата му се възобновява през 1990 г. В момента неговите сътрудници са повече от 80, от различни научни области. Доц. д-р Александър Гребенаров, директор на Македонския научен институт, обясни интереса към съвместна работа с института в Прищина с непосредствената историческа връзка на България с косовските земи:
По времето на Първата, а и на Втората българска държава, Косово е в границите на средновековна България. По-късно – през 1916-1918 г., части от Косово влизат в пределите на българската държава. След 1919 г. населението там е подложено на ужасен терор, не по-малък от този в Македония. След 1941 г. отново части от Косово влизат в Българската държава, както Македония, Беломорска Тракия и Добруджа. В Косово винаги ври и кипи, защото преобладават албанците, но етническият състав се променя много динамично през столетие, през две.
С новото споразумение се създават условия за посещения в двете страни на специалисти и докторанти, за реципрочни участия в конференции и симпозиуми, за размяна на архивни материали и научна литература, както и за осъществяване на научни програми за изследване на културно-историческото наследство на българите в Косово. Подписването на документа между двата института стана повод за посещение при нашите сънародници, които живеят на територията на Косово. Научни основания за определянето на жителите на тези области за българи дава на първо място техният език. Специалистът по българските говори на територията на Косово и Албания проф. Лучия Антонова обясни, че там ясно се очертават областите Гора и Жупа, както и някои селища в други райони, където се говорят български диалекти. Те се свързват с ареалите на крайните югозападни и крайните северозападни български говори, подобно на Тетовско, Кумановско, Босилеградско, Трънско, Брезнишко, Белоградчишко.
Удивително е, че въпреки превратностите на историята, тези български диалекти в Южно Косово, в Призренско, са запазени до наши дни, макар че в тези райони се е изучавал изключително сръбски език. Най-типично е запазването на българската морфология.
Професор Антонова обясни, че в посочените райони има множество топоними с български произход. Даде пример с градчето Раховец, което е известно с това, че е населено с „булгари“, разпространено там е и фамилното име Булгари. От няколко години насам сред населението в Южно Косово се организират курсове за изучаване на български език, защото има младежи,които искат да следват в наши университети.
Наред с подписването на меморандума между двата института имахме възможността да проведем и няколко политически срещи – допълни народният представител и член на МНИ Красимир Богданов.
Властите на Република Косово са много добре разположени към република България и смятам, че това е възможност за добро бъдещо сътрудничество. Една от най-важните за мен задачи на това посещение беше контактът с хората, които се самоопределят като българи. Срещнахме се с представители на две от българските организации там. Г-н Богданов, който е зам.-председател на комисията по външна политика и председател на групата за приятелство България – Албания в 44-ото народно събрание,обясни още, че заради недостатъчната намеса на българската страна до момента при преброяванията на населението в съвременната косовска държава славяноговорящите хора, които изповядват исляма в областта Жупа, са причислени към бошняшкото малцинство. В Косовска Гора пък е официално признато горанско малцинство и при последното преброяване около 11 хил. души са се определили като такива.
Що се отнася до възможността за признаване на българска общност в Република Косово, д-р Антон Панчев – специалист албанолог, обясни, че при евентуална промяна на конституцията на Косово в нея могат да бъдат добавени още етнически групи.
Преброяването на населението в Косово през 2011 г. показва, че в общините Призрен и Драгаш, където са съсредоточени българите в тази страна, броят на недалите отговор за етническата си принадлежност и посочилите отговор „друга” е десетократно по-голям от останалите косовски общини. Българите в Косово се намират в трудна икономическа и социална ситуация, а освен това са подложени на натиск от чужда пропаганда, което прави помощта от България особено наложителна, смята експертът.
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и..