До края на май в Националния дворец на културата може да се види мащабната изложба „Силата на социалния плакат”, ярко представяне на това изкуство у нас и в чужбина. Сред организаторите са две влиятелни в света на плаката институции – триеналетата на политическия плакат в Монс, Белгия и на сценичния плакат в София. Участва и фотографското обединение „Фриско колектив”.
Изложбата включва наградени плакати от експозиции в Монс, шедьоври от историята на българския плакат, съвременната българска колекция със социална насоченост „Плакат – АПЕЛ”, творби от проекта ”BG Плакат – социални плакати”, фотоси на „Фриско” и др.
Един колега казваше: „тази картина, ако не говори сама, значи я махни“. Мисълта ми е, че в случая не можем да кажем да я махнем, защото толкова крещи плакатът, колкото никой не може да повярва – каза при откриването на изложбата проф. Божидар Йонов, един от съвременните майстори на българския плакат.
Плакатът е може би най-концентрираното, най-доброто изкуство, което може за секунди, за мигове да плени, да афишира и да провокира зрителя. И не току тъй мястото на плаката не е в залите, в които сме в момента, изложбените зали. Той е за улицата. Улицата е тази галерия, която най-добре би приела плакатите. И затова тяхната цел и задача е колкото се може по-бързо да се асимилират и възприемат от зрителя, защото никой няма време да съзерцава един плакат 15 минути.
Вярно е, че днес улицата е доминирана от рекламата. Но социалният плакат стои твърде близо до темите, които стават все по-важни по света и тук, в България. Международната среда е напрегната и тревожна. Европа отново се сблъсква с проблеми като липса на толерантност, агресия, омраза. А проблемите на Европа рефлектират и в нашата страна. Доколко си приличат „темите” на плаката у нас и по света?
Аз смятам, че донякъде би трябвало да си приличат, но в никакъв случай не можем да кажем, че жаждата в Африка, която е тук на плаката, който виждате зад мен, или пък да кажем фашизмът в някои страни, които още не може да се избавят от тази „екзема”, са едно и също – казва Божидар Йонов. Показателно е – всяка страна си има своите социални проблеми и те са достатъчно добра тема за работата на художниците в тази област.
Плакатът е провокация към съвестта и чувството на зрителя. Това е в същността на неговата естетика, спойката, която обединява сюжети от най-различен характер. Ето защо удивително съвременно „звучат” плакатите на български майстори от преди десетилетия. Въпреки че авторите са работили в друга обстановка, с други проблеми. Виждате, има плакати, правени преди 20 години, които са натрапчиво актуални – казва Албена Спасова, един от организаторите на изложбата. Сред представените наши творци са Борис Ангелушев и Асен Старейшински, популярни имена в България. А сред знаковите български плакати от миналото е „Преустройство?” на Асен Старейшински. „Преустройство” бе навремето (края на 80-те години)термин, означаващ доста неясните идеи на управляващите за промени в социалистическите държави от съветския блок. Творбата на Старейшински представлява полудял кон, който се носи неизвестно накъде, а ездачът гледа в обратна посока...
Гости на изложбата са Патрик Томбел и Ерик Слойс, основатели на фотографското обединение „Фриско колектив”, базирано в Белгия и Холандия. За Радио България те разказаха как се раждат някои от идеите на плакатната фотография. Една от творбите на Ерик Слойс е жена, седнала върху статуя на бик в Копенхаген. Интерпретацията на Ерик е, че всяка държава е създадена от велики хора и велики политически идеи, казва Патрик Томбел. И може би идеята на жената да седне на тези бикове отчасти може да е за присмех, а може би се опитва да се чувства и тя като велик лидер.
Изложбата е подкрепена от столичната програма „Култура” и националния фонд „Култура”. Проектът” BG Плакат – социални плакат” е част от културната програма на българското председателство на Съвета на ЕС.
Снимки: Архив на организаторите
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал..
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да..