Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Варимезов: „Странджанската гайда е моят български флаг по света“

Снимка: dailybruin.comЗа Иван Варимезов 2018-а е празнична – наскоро известният музикант отбеляза своята 60-годишнина. Той е от поколението гайдари, реализирали се успешно като професионалисти у нас и в чужбина. За високата му изпълнителска класа имат принос родовият музикален ген, както и солидното образование, получено в НУФИ „Филип Кутев“-Котел и Пловдивската музикална академия. Неговият първоучител е семейната среда в родния странджански край – гр. Средец, Бургаско, където гайдата е „свещена“ за местната музикална традиция. Чичо му, прочутият гайдар Костадин Варимезов, култивира у младежа вкус към самобитния странджански изпълнителски стил. Този опит се оказва безценен за професионалната му работа като солист-оркестрант в АНПТ „Тракия“-Пловдив. А по-късно – и като диригент на оркестъра на АНПТ-Пазарджик, където създава първокласен фолклорен ансамбъл заедно със съпругата си Цветанка Варимезова – диригент на хоровия състав. След като семейството се премества в София, повече от десет години Иван Варимезов е в състава на ОНМ на БНР. Осъществява над 150 студийни записа като солист, оркестрант, участник в камерни групи, автор на музиката. По същото време е преподавател по гайда на деца в София, като увлича по народната музика и дъщерите си – Радка и Таня.

През 2001 г. семейство Варимезови се установява в Лос Анжелис. Поканата идва от проф. Тимоти Райс – етномузиколог, влюбен в българската фолклорна култура, ученик по гайда на чичото Костадин, автор на документалния филм „Да ти напълни душата“ – фамилна история за рода Варимезови.




От 2001 г. сме преподаватели в Калифорнийския университет, Лос Анжелис, отдел „Етномузикология“ – разказва Иван. – Преподаваме българска народна музика. Съпругата ми Цветанка преподава вокална техника и народно пеене, аз – инструментална музика. Така популяризираме нашата музика, с която се гордеем. Гордея се и с гайдата си, тя е винаги с мен. Това е моят български флаг по света. Като я надуя и засвиря нашенските мелодии, идват да ме питат за инструмента, за България. Това ме задължава да съм взискателен към работата ми с младите.


С благодарност Иван Варимезов сподели и за дългогодишното си сътрудничество с проф. Тимоти Райс:

Той е наистина посланик на българската народна музика пред света, с което се гордеем не само ние като фамилия, но и като българи. Той е написал две книги за българската народна музика, сега издава и трета. Тимоти откри в наше лице хората, които продължават пътя на чичо ми Костадин в популяризирането на фолклора ни. Когато човек е в чужбина, започва да усеща колко му липсва националното, чувства рехава почвата под краката си, но трябва да бъде устойчив. Гордея се, че моите дъщери Таня и Радка (която с гласа си участва във филма „Аватар“ – бел. авт.) започнаха да пеят с нас.


Сигурен съм, че музиката крепи семейството, добър показател е за културата на децата. Двете ми дъщери са завършили стоматология, но продължават да пеят. При възможност винаги се отзоваваме семейно на покани за концерт. Щастлив съм, че българската публика не ни е забравила. Искам да благодаря на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България за наградата, която получих за годишнината си – „Кристална огърлица“. Това отличие се дава на хора, допринесли много за българската музика и фолклор. Бях удостоен и със статуетка за успешно представяне на българския фолклор по света от „Годишните фолклорни награди“. Живея в чужбина, но хората тук не са ме забравили, което е най-хубаво.

Още от категорията

Перник е готов за най-шумния и колоритен зимен фестивал в Европа – "Сурва"

Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..

публикувано на 23.01.25 в 12:15

На Сурва в Еловдол

В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..

публикувано на 21.01.25 в 10:30
Христо Стойчев

Влизаме в ателието за дърворезба на Самоводската чаршия

Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..

публикувано на 18.01.25 в 09:25