Авторитетната и влиятелна работодателска организация Българска стопанска камара (БСК) оповести стряскащи данни за чуждестранните инвестиции в България през последните 10 години. През този период те са намалели 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП. От близо 9 млрд. евро през 2007 г. през 2017 г. те падат под 900 млн. евро, а като процент от БВП – от 28% през 2007 г. – до 2% през 2017 г. За първото полугодие на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. свиването на инвестициите продължава и те намаляват 2 пъти – от 487.2 млн. евро на 246.2 млн. евро, посочват още от камарата, съобщи сайтът Investor.

В контекста на сходните й в икономическо отношение страни от Балканския полуостров България също не се представя особено добре и е задмината от всички. По обем на инвестиции тя е на последно място  сред съседните й страни Гърция, Турция, Сърбия и Хърватия. Всичките тези данни сочат, че България има проблем с привличането на чуждестранни инвестиции. Понеже не разполага с достатъчен национален капитал, за модернизацията си, за ръста на икономиката и за подобряването на жизненото равнище тя разчита във висока степен на финансови инжекции от чужбина, но есравнително малък пазар, който не е достатъчно привлекателен за по-големите компании с интереси на глобално или поне на континентално равнище. Този пазар е малък не само като брой на населението, но и като покупателна сила, защото българите са най-бедните в ЕС. Достъпът до общия европейски пазар е аргумент, към който би трябвало да стимулира много фирми от трети страни да инвестират в България, за да я направят своя входна врата към него, но на практика най-големите чуждестранни инвеститори в нея са преди всичко европейски държави. Според анализа на БСК водещ инвеститор в България през 2017 г. е Холандия (885 млн. евро), следвана от Германия и Швейцария – с около 130 млн. евро всяка. Добре се представят и съседните ни страни – Турция и Гърция – с по около 80 млн. евро всяка. В същото това време обаче се наблюдава значителен ръст на изтичането на капитали от страната към Чехия (-301 млн. евро), Австрия (-142 млн. евро) и Норвегия (-70 млн. евро).

Силно предимство на България в усилията да привлече повече чужди капитали беше евтината й и висококвалифицирана работна сила, но тя вече не достига дори за работещите на нейна територия чуждестранни фирми. Евтините и квалифицирани български работници са вече в миналото, защото вече си имат работа и добро заплащане, или пък са в чужбина. Неслучайно най-големият чуждестранен инвеститор в България в момента са именно българите в чужбина.. През 2017 г. те са пратили на близките си в България над 1,15 млрд. евро, което е с 284 млн. евро повече отколкото през 2016 г..

Друго предимство н България при търсенето на чуждестранни инвеститори е единният плосък данък от 10% върху приходите на физическите и юридическите лица. Привържениците на този данък много се надяваха той да привлече нови капитали, но очевидно това било илюзия, защото от въвеждането му през 2008г. фактически чуждите инвестиции непрекъснато намаляват. Според редица социологически изследвания чуждите предприемачи не отдават особено голямо внимание на този данък и на по-преден план поставят негативни според тях неща като лошата транспортна и енергийна инфраструктура, корумпираната и некомпетентна администрация, липсата на стабилност и предвидимост в областта на правораздаването.

В света фактически няма страна, която да не се стреми да привлече чуждестранни инвеститори, а в този смисъл привличането на чужди капитали е жестока конкурентна борба. В тази борба оцеляват само най-гъвкавите и адаптивните, които съблазняват чуждия бизнес не с измислени предимства и аргументи, а с реални факти и доказателства.