Приетите посред нощ миналия петък в Скопие конституционни поправки, които водят към преименуване на Република Македония в Република Северна Македония, предизвикаха необичайно бързи, но и очаквани реакции в София. Рано в съботния ден след вота Външно министерство ги определи като събитие от високо значение за евроатлантическата перспектива на Македония, за целия регион и за двустранните отношения.
Високата значимост, която България отдава на станалото, е разбираема. Както наскоро колегата Костадин Филипов писа, „ФИРОМ си отива, идва Северна Македония“, а това означава, че на западната си граница България ще престане да има държава с оспорвано име и в нейно лице ще придобие в обозримо бъдеще нов съюзник в НАТО и партньор от ЕС. Важно е да отбележим, че самата България никога не е приемала наименованието ФИРОМ и първа в света призна западната си съседка под конституционното й име – Република Македония. Предстоящата в близко бъдеще промяна не предполага България да признава съвършено ново държавно наименование, а вече признатото от нея с добавка на географското определение „северна“.
Доскоро в към това определение в България имаше резерви заради опасения, че би предполагало евентуални териториални претенции спрямо собствената й географска област „Пиринска Македония“. Най-новите политически реалности в двустранните отношения, възникнали с подписването на Договора за добросъседство с Македония, доведоха обаче до ревизия на това схващане. Това много ясно пролича през юни т.г., когато Скопие се споразумя с Атина за наименованието “Република Северна Македония”. Тогава представените в българския парламент политически сили изказаха ново, положително отношение към новото име, а от управляващата ГЕРБ дори го определиха като най-добър вариант от всички възможни. Дори ревностен националист като лидера на ВМРО Красимир Каракачанов посочи, че договорът за името „Северна Македония” не съдържа претенции към България и то не трябва да я притеснява, при положение че преди близо 30 г. тя вече е признала наименованието „Република Македония“, което в географски аспект покрива много по-голяма територия от наименованието „Република Северна Македония“.
Когато през юни в парламента пролича за първи път положително отношение към името „Република Северна Македония“, БСП поиска правителството да настои Скопие да гарантира, че няма да има териториални претенции към България. Лидерът на ВМРО тогава коментира, че в подписания със западната съседка договор за добросъседство вече има такива гаранции, но въпреки това от Външно министерство увериха, че ще поискат допълнителни такива. Впрочем Македония ще е длъжна да даде такива гаранции също на НАТО и ЕС като условие за приемането й в тях. Промяната в наименованието беше предприета именно с такава цел, а това в известен смисъл означава, че условието за гаранции е вече априори прието.
Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..
За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..
Ако изборите са днес, 7 са сигурните участници в следващия парламент. Това показва социологическо проучване на "Тренд", по поръчка на "24 часа" . ГЕРБ-СДС е начело с 24,8% поддръжка. Второто място си оспорват "Възраждане" и "Продължаваме..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
В "България днес" на 26 септември отбелязваме Европейския ден на езиците. По този повод разговаряме със Свилена Георгиева от Генерална дирекция "Писмени..