Необходимост, удоволствие или утеха – от отношението ни към храната зависи дали ще я въздигнем в източник на радост или ще робуваме на вечното си чувство за вина. За да разсее ширещите се заблуди и да ни освободи от страховете, една току-що излязла книга, позоваваща се на сериозната наука, ни връща насладата от добрата храна.

Наистина ли брашното, солта и захарта са отрови, вредни ли са храните с ГМО, какво трябва да знаем за т.нар. Е-та, пробиотиците, пребиотиците и ферментиралите храни, полезно ли е да изключваме от диетата си месото или друг основен продукт – отговорите на тези и много други въпроси дава микробиологът Йордан Стефанов в книгата си „Митове и истини за храненето”.

Смята се, че в храната има химия, но истината е, че самата храна е химия, тъй като е изградена от химически съединения – коментира авторът един от най-разпространените митове. – Затова и да се твърди, че трябва да консумираме храна без химия, звучи абсурдно. От друга страна, не е приятно да се консумират изкуствени храни, продукт на химическата технология, но и не може да се каже, че те са опасни. Така че няма конспирация срещу хората. Повечето съединения, които се използват като добавки, всъщност са напълно натурални и се съдържат във всички плодове и зеленчуци. Но истината е, че хората изпитват страх от непознатото, а повечето имена на тези съединения не им носят почти никаква информация.

Според Йордан Стефанов няма как храната, която се продава в магазините, да е опасна, тъй като тя преминава през строг надзор. А и българските контролни органи се подчиняват на европейски директиви, целящи да накарат производителите на храни да спазват система за качествен контрол, която изпълнява ролята и на превенция. Все пак производителите имат интерес продуктите им да са безопасни за хората, за да се продават, добавя ученият.

Макар хората да гледат с подозрение на всяка непозната дума върху етикета, от известно време на трапезата ни с охота биват приемани продукти с екзотични имена, провъзгласени при това за суперхрани. Могат ли обаче чиата, киноата, спирулината наистина да си съперничат с боба и лещата например по хранителни вещества?

Това е мода, не може да се обясни по друг начин – смята Йордан Стефанов. – Интересното за модите е, че те не се подчиняват на научна обосновка, а просто навлизат – най-често от САЩ, Западна Европа, при това с няколко години закъснение. И никой не може да обясни защо тези продукти са по-добри от българските, но въпреки това се консумират усилено. Нашенските боб, леща, пилешки и животински субпродукти и други традиционни за кулинарията ни храни обаче по нищо не им отстъпват. Но, може би, ако кажеш, че ядеш чия, е признак за социален статус, затова и често се предпочитат западните вариации.

Суровоядството, вегетарианството и всякакви модерни диети – всичко това е нелогично, коментира ученият. Според него здравословният режим е пълноценният, т.е. този, който не ни лишава от определени храни, но и не ни кара да преяждаме.

На моята трапеза предпочитам да има пресни зеленчуци и плодове в голямо разнообразие – казва Йордан Стефанов. – Най-добре е те да са локални – отгледани на село от някоя баба. Тези продукти са по-пресни и по-приятни на вкус, отколкото вносните, които често се берат зелени и съответно с увредени вкусови качества. Естествено, на масата трябва да има и добър източник на протеин, какъвто е месото, и не е хубаво то да се избягва. А ако желаем, може да хапнем и нещо сладичко – десерт, който не е богат на хранителни вещества, но пък ни доставя удоволствие. Защото, нека не забравяме, че храната е и удоволствие.

И тъй като наближават празниците, когато имаме склонността от диети да прескачаме към преяждане, нека се успокоим. Все пак това е само веднъж годишно и може да си позволим да пренебрегнем всички граници, които сме си поставили, съветва биологът.