Къщата-музей на Добри Войников се намира в сърцето на Шумен – град, който помни много бележити българи, дали своя принос в развитието му като духовен, политически и икономически център през нашето Възраждане. Любопитен факт от историята на Шумен разкрива писмо на хаджи Минаса Пъжъшкян, поместено в пътеписа му „Пътешествие в Полша и други места”, издаден във Венеция през 1830 г. Там арменецът-пътешественик описва музикално-театрално представление, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. „Вечерното зрелище“ е дадено в местното театро в град Шумен от трима мъже и според автора е считано за нещо традиционно. Това е първият запазен документ за подобно гражданско честване у нас. Отново в Шумен се появява едно от първите български читалища (1856 г.), първото българско театрално представление, първият градски оркестър. В историята на града са записани още много „първи“ културни събития, голяма част от които са свързани с името на Добри Войников. Музейната сбирка в неговия дом пази документи, ръкописи, вещи, театрални костюми, напомнящи за многостранната му дейност. Разказва Красимира Чалъкова, уредник в музея и пламенен почитател и изследовател на делото му:
След като митарства в различни градове по поречието на Дунав, през 1875 г. Войников се завръща в Шумен и заварва „мъждукаща“ театрална и читалищна дейност, която той възражда – по думите на Красимира Чалъкова. Неговата съпруга е първата жена, която се престрашава да се появи на театралната сцена у нас и да бъде „актерица съща“, както се изразява той. Най-много се играе пиесата му „Криворазбраната цивилизация“, популярна и до днес.
Той е много скромен труженик – казва още Красимира. – Смята своите произведения за ученически работи. Съвременните учени също с лекота откриват недостатъци. Но техните достойнства са в културната революция, която той прави. Той нотира народна музика, съчинява ученически песни. За пръв път въвежда многогласно пеене в училище, основава първия ученически многогласен хор. Заслугата му не е в съвършенството на творбите, а в същината. Осъзнал огромната сила на изкуствата, за него музика и театър са неделими и имат общо послание. Той е и автор, и сценограф, и режисьор, и актьор. Негови песни звучат и в пиесите, и в антрактите. Всичко това той е използвал като помощни средства в своята учителска и просветителска дейност. За мен той е вечният учител. И днес ни учи да сме добри хора, да сме добри съседи, да бъдем скромни, да обичаме отечеството си и винаги да се завръщаме в него.
Снимки: museum-shumen.eu
При реставрацията на католическата църква "Мария Сантиссима дел Розарио ди Помпей" в гр. Салерно, Италия, храмът бе зографисан с два православни стенописа, съобщи във Фейсбук посолството на България в Рим. Стенописите с Тайната вечеря и..
На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ Смирненски, честваме и преподобни Варсануфий Велики и Йоан Пророк – живели аскетически в манастира на Авва..
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен, Виена, Стокхолм, Малмьо, Осло и Париж. Първоначално, седалището на българския Западноевропейски..
На 12 февруари Православната църква чества църковните светители свети Мелетий, архиепископ Антиохийски и свети Антоний, патриарх Константинополски...
На 13 февруари Българската православна църква почита св. Евлогий, архиепископ Александрийски, преподобни Мартиниан, света Зоя (Живка) и света..