Къщата-музей на Добри Войников се намира в сърцето на Шумен – град, който помни много бележити българи, дали своя принос в развитието му като духовен, политически и икономически център през нашето Възраждане. Любопитен факт от историята на Шумен разкрива писмо на хаджи Минаса Пъжъшкян, поместено в пътеписа му „Пътешествие в Полша и други места”, издаден във Венеция през 1830 г. Там арменецът-пътешественик описва музикално-театрално представление, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. „Вечерното зрелище“ е дадено в местното театро в град Шумен от трима мъже и според автора е считано за нещо традиционно. Това е първият запазен документ за подобно гражданско честване у нас. Отново в Шумен се появява едно от първите български читалища (1856 г.), първото българско театрално представление, първият градски оркестър. В историята на града са записани още много „първи“ културни събития, голяма част от които са свързани с името на Добри Войников. Музейната сбирка в неговия дом пази документи, ръкописи, вещи, театрални костюми, напомнящи за многостранната му дейност. Разказва Красимира Чалъкова, уредник в музея и пламенен почитател и изследовател на делото му:
След като митарства в различни градове по поречието на Дунав, през 1875 г. Войников се завръща в Шумен и заварва „мъждукаща“ театрална и читалищна дейност, която той възражда – по думите на Красимира Чалъкова. Неговата съпруга е първата жена, която се престрашава да се появи на театралната сцена у нас и да бъде „актерица съща“, както се изразява той. Най-много се играе пиесата му „Криворазбраната цивилизация“, популярна и до днес.
Той е много скромен труженик – казва още Красимира. – Смята своите произведения за ученически работи. Съвременните учени също с лекота откриват недостатъци. Но техните достойнства са в културната революция, която той прави. Той нотира народна музика, съчинява ученически песни. За пръв път въвежда многогласно пеене в училище, основава първия ученически многогласен хор. Заслугата му не е в съвършенството на творбите, а в същината. Осъзнал огромната сила на изкуствата, за него музика и театър са неделими и имат общо послание. Той е и автор, и сценограф, и режисьор, и актьор. Негови песни звучат и в пиесите, и в антрактите. Всичко това той е използвал като помощни средства в своята учителска и просветителска дейност. За мен той е вечният учител. И днес ни учи да сме добри хора, да сме добри съседи, да бъдем скромни, да обичаме отечеството си и винаги да се завръщаме в него.
Снимки: museum-shumen.eu
На 10 февруари Православната църква чества свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Свети Харалампий пострадал в началото на III век, при римския император Луций Септимий Север (196-210 г.) в гр. Магнезия (дн. Магнисия) в Тесалия) където..
Всяка година на 10 февруари – празникът на свети Харалампий, епископ Магнезийски се отбелязва с особена тържественост в едно малко, но сплотено в любовта си към Бога градче, в най-северната част на Черноморието ни. За Шабла и жителите му това е..
Светият синод на Българската православна църква единодушно с 14 гласа избра сегашният ректор на Духовната семинария в София за предстоятел на Видинска епархия. Постът бе овакантен след избора през 2024 г. на митрополит Данийл за патриарх. Кандидатите за..
На 12 февруари Православната църква чества църковните светители свети Мелетий, архиепископ Антиохийски и свети Антоний, патриарх Константинополски...
На 13 февруари Българската православна църква почита св. Евлогий, архиепископ Александрийски, преподобни Мартиниан, света Зоя (Живка) и света..