Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пловдив – Европейска столица на културата 2019

“Песента на дървото” звучи в етнографския музей



Културните достижения на европейската цивилизация навлизат с устрем в новоосвободеното ни отечество и срещат радушен прием в сърцата на жадните за нови знания и преживявания българи. Как се заражда градската култура – с откриването на музикалните салони и възпитаването на изтънчен вкус, за всичко това разказва изложбата “Песента на дървото” в
Eтнографския музей на Пловдив.

Магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите музикални инструменти, пресъздава духа на следосвобожденска България, според организаторите на изложбата, която е част от събитията на “Пловдив – Европейска столица на културата”. До края на месеца зрителите ще се докоснат до някои от най-ценните притежания на музея и чрез тях ще научат как в градска среда традиционните инструменти биват изместени от класическите, навлизащи от Западна Европа.

Много интересна гъдулка от края на XIX век намира място в изложбата – резбована, от явор, а лъкът ѝ е от черничево дърво – разказва д-р Биляна Попова от Регионалния етнографски музей в Пловдив. – Принадлежала е на мечкадарина от с. Виница дядо Ради Хаджията. А мечкадарите са поддържали и разпространявали народно-песенната традиция в миналото. Тяхното изкуство е своеобразно, предполага атракция и зрелище, затова и музикалните им инструменти са по-големи. Гъдулките, на които са свирили мечкадарите например, са по-мащабни от обикновените, защото с тях са се изявявали на открито и е трябвало да имат силен и ясен звук.



В музея до първата гайда на прочутия изпълнител на родопската песен Георги Чилингиров може да се видят хармониумът на възрожденския деец Найден Геров, както и други европейски “пришълци” – струнните инструменти канон, цитра, цимбал наред с познатите цигулки.



Още в поробена България започва да се заражда ново градско общество, което е носител на друга култура и има нови предпочитания и музикални вкусове
– продължава разказа си д-р Биляна Попова. – Страната ни се отваря към Европа – много търговци и занаятчии започват да пътуват, те закупуват от западните държави музикални инструменти и отварят музикални магазини. Европейската музика пък навлиза чрез емигрантите, чрез протестантските мисии със своите хармониуми, чрез българите, живели в чужбина. След Освобождението се завръщат и професионално подготвени музиканти, а с тях идват и първите майстори на класически музикални инструменти.



На сцената излизат и изключителни български солисти, образовали се в западни консерватории и желани гости в най-реномираните зали по света. Изложбата разказва за трима българи: Саша Попов – даровит цигулар и диригент и основател на Царския симфоничен оркестър, предшественик на Софийската филхармония; Васко Абаджиев – детето чудо на цигулката, провъзгласен за “Паганини на ХХ век”; Неда Фтичева – концертираща цигуларка и впоследствие учителка в Софийската девическа гимназия.



Концерти у нас са се изнасяли не само в залите, но и на баловете
– добавя д-р Биляна Попова. – На тях са свирили както някои от гостите на бала, така и класически оркестри, следвайки строга програма. Започвало се е с полонеза, последвана от валс и, разбира се, се е завършвало с българско хоро. По онова време не е можело толкова бързо да навлязат европейските класически инструменти, затова и традиционните са продължавали да звучат и да си взаимодействат. Имало е дори оркестри, в които са използвали и гъдулка, и цигулка, както и други приличащи си инструменти.



Възстановката на две сватби – родопска и градска, с характерните за тях инструменти каба гайда и цитра, пък показва контраста между традициите и навлизащата в страната ни европейска култура.

Снимки: ethnograph.info и БТА

Още от категорията

Държавният педагогически университет „Богдан Хмелницки“ в Мелитопол

Българистични четения събраха хуманитаристи на онлайн конференция по инициатива на университета в Мелитопол

Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че именно той е домакин на поредното издание на Международни българистични четения "Младите в науката..

публикувано на 29.11.24 в 17:45

Студенти от Великотърновския университет насърчават четенето сред българчетата в страната и по света

Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред подрастващите. Дейността им сред учебните заведения в различни български градове, както и сред..

публикувано на 29.11.24 в 12:50

В Епископската базилика в Пловдив е открита главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе

Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По думите му, това е изключително рядък предмет, чакан дълго време. Откритието е направено вчера –..

публикувано на 28.11.24 в 17:42