Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Старинният храм „Света Петка Стара“ – вековен пазител на християнството

В центъра на София са съсредоточени множество културни и архитектурни обекти, свидетелстващи за хилядолетната история на града. Един от духовните паметници е действащият старинен храм „Св. Петка Стара“. Както обяснява отец Николай – предстоятел на църквата, посветена е на Св. Петка Търновска, родом от Епиват (Тракия) живяла през XI в., чиято памет се чества на 14 октомври:

СнимкаНа южния вход на църквата има надпис „Старинен храм Св. Петка 1241 г.. Това означава, че през същата година храмът или е обновен, или е новосъграден върху стари основи в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка Българска в Търново – столица на тогавашното българско царство. Най-ранни писмени сведения за съществуването на храма имаме в регистрите от XVI в. Според тях по онова време православните българи в София са живеели в 16 махали. Естествен духовен център в града е била Софийската света митрополия заедно с митрополитския храм „Св. Петка“. От този век е и писменото свидетелство на немския пътешественик Стефан Герлах, който споменава за църква „Св. Петка Стара“ в Митрополията.

Събеседникът ни обяснява, че към името на светицата е прибавено стара, за да покаже, че храмът е най-древният от всички онези в София, посветени на Св. Петка или Параскева и е различен от църквата „Св. Петка Самарджийска“ – посветена на мъченицата Параскева от Икония (Мала Азия), живяла през III и IV в.



Храмът представлява еднокорабна базилика
– продължава отец Николай. – Централният корпус е около метър и половина по-нисък от притвора и е на нивото на намиращата се в съседство ротонда „Св. Георги“, датирана от IV в. Това дава основание на някои съвременни изследователи да смятат, че е строен през XIII в. като част от дворцовия комплекс на севастократор Калоян – тогавашен управител на Средец, днешна София. Съществува и друга теза, че успоредно с дворцовия комплекс е имало и митрополитски такъв и храмът още тогава е бил част от него.



Отец Николай разказва, че няма сведения по време на османското владичество черквата да е била събаряна, превръщана в джамия или затваряна. Споменава се, че по това време е ремонтирана, а Герлах в съчинението си „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград“ описва „Св. Петка Стара“ в Митрополията като „скромна на вид малка еднокорабна църква с богата стенописна украса“. И до днес в нишите до светия олтар могат да се видят стенописи, датирани към XV в. от реставраторски екип, който е работил там в периода 2001 и 2002 г. Събеседникът ни обяснява, че от създаването си до днес храмът е неразривно свързан със Софийската света митрополия и като такъв е изиграл основна роля в духовното обгрижване на православните християни.



Българският народ почита и се прекланя пред Св. Петка и я счита за своя небесна покровителка. И до днес храмът е притегателен център за вярващите с множеството реликви, които се пазят в него.

Една от най-древните светини там е дървото, на което е умрял в мъчения Св. Терапонтий, чиято памет се чества на 27 май – разказва отец Николай. – Има много старинни икони, датирани от XVIII и XIX в. Сред тях се откроява и чудотворната икона на Св. преподобна Петка-Параскева, в чийто кивот с проскинитарий (резбовани или не дървени поставки за големи и малки икони, долепени до колони или по-рядко до стените в наоса на храма – б. а.) има частица от честните ѝ мощи и частица от животворящия кръст Господен.

Частицата от мощите на Света Петка
За наша радост през 2018 г. получихме от негово светейшество българския патриарх Неофит за поклонение одеждите, с които са били облечени мощите на светицата, намиращи се в гр. Яш – Румъния. В светия олтар се пазят частици от мощите на Св. Харалампий, Св. Теодор Стратилат и Св. Панталеймон. В специален проскинитарий се намира и пантофка от Св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец, осветена при мощите му на о.Корфу. Всички тези светини духовно облагородяват живота и молитвата на всеки, който е дошъл, за да се поклони с вяра в нашия храм – заключава отец Николай и пожелава Бог да пази хората в този свят и да им дава здраве, радост и много духовни сили.

Снимки: bg.wikipedia.org и hramsvetapetka.org



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45
Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50