Анжела Георгиу и Стивън Костело пристигнаха в София дни преди концерта на 25 февруари – време, предвидено за среща с българските медии и репетиции със Софийската филхармония под ръководството на главния ѝ диригент Найден Тодоров. Програмата от обичани оперни и оперетни арии и дуети, и преди всичко славата на известното сопрано, събраха хиляди меломани и почитатели на оперното изкуство в Националния дворец на културата. Прозвучаха откъси от произведения на Верди, Доницети, Пучини, Гуно, Бизе, Лехар и др. А след тях – бурни овации, няколко биса, автографи и снимки за спомен от тази наистина сърдечна среща между публика и изпълнители. Повечето от присъстващите бяха истински възхитени от младия тенор Стивън Костело, притежател на красив глас, с естествено сценично поведение. И със сигурност му простиха нотните текстове, поставени пред него за последните му изпълнения. Роден във Филаделфия, Стивън Костело е свързал професионалната си биография с оперни театри като Covent Garden, Metropolitan Opera, Lyric Opera of Chicago и др.

„Прекрасен певец и чудесен колега“ пък го нарече Анжела Георгиу. И двамата пяха за първи път в България.

Изумена съм, че в почти 30-годишната ми кариера, все още има страна, в която все още не съм пяла и в която ми предстои дебют – каза на пресконференцията Анжела Георгиу. – Но вашата страна не е толкова непозната за мен. Когато бях студентка в академията в Букурещ, аз гледах много българска телевизия. Също така имам впечатления от невероятните български оперни певци, които се изявяват по световните оперни сцени. Не мога да пропусна великата Гена Димитрова, с която съм пяла в Метрополитън опера. Аз съм от следващата генерация певци и не съм имала възможност да си партнирам с Николай Гяуров, както и с Борис Христов, но съм слушала техни изпълнения и съм се възхищавала не само на тях, но и на още много красиви български гласове….

Към Анжела Георгиу бяха отправени и множество въпроси, свързани с нейния дебют през 1990 г. (времето на голямата икономическа и политическа криза в нашите две страни), както и с отношението ѝ към професията на оперна певица с ангажименти в най-големите оперни театри по света.

Моят глас е част от моето тяло. Още от самото начало на заниманията ми с пеене съм много, много внимателна при подбора на репертоар. Осъзнах, че не бива да пея твърде дълго, в твърде висок регистър и пр. Човешкият глас е инструмент, който съзрява естествено, без да прилагаме сила. Дори някои хора се настроиха срещу мен заради това, че отказвах изпълнения, които утежняваха програмата ми. Убедена съм, че да се грижа за гласа си също е моя професия и го правя всеки ден. Колкото до концертните изпълнения на оперен репертоар, започнах с тях сравнително рано. На 17 години изнесох самостоятелен концерт в зала „Атенеум“ в Букурещ, на 18 г. вече бях студентка, но постоянно имах изяви, участвах в телевизионни програми. Не може да си голямо име като изпълнител, ако не участваш в концертни изпълнения, едновременно с оперните постановки. Едно от характерните неща в моята изпълнителска практика е искреността. Вярвам във всяка ария, която изпълнявам. Когато застана на сцената имам способността бързо да сменям нагласата си и да вляза в следващия стил, в следващата роля. Това никога не е било проблем за мен. Докато бях студентка, всеки месец трябваше да подготвям две арии и една песен за изпълнение пред специална комисия. Свикнала съм да пея гъвкав, разнообразен репертоар. Първо го правех за хората, които ме оценяваха, а по-късно – само за онези, които обичат и харесват точно това, което искам да споделя.

Мога да кажа, че получих всичко, което исках и единственото, което имаше значение по пътя ми, беше талантът. Достатъчно беше само да си отворя устата и да запея. От самото начало се прицелих в „най-високото място“. Никога не съм искала да започна с малка роля, в малък оперен театър. Съжалявам, но съм такава! И съм голяма късметлийка, защото винаги съм попадала на точните хора в точния момент.