Столичната галерия „Лоранъ” насочва вниманието към творчеството на художник, причисляван сред съвременните български класици. От днес в продължение на месец зрителите ще могат да разгледат картини на живописеца Иван Табаков в ретроспективна изложба.
Художникът е роден през 1901 г. в София в семейството на Борис и Невенка Табакови – разказва Людмил Веселинов. – Като дете родителите му го ориентират към музиката, но в един момент от живота си той избира да се посвети на живописта. Така попада в Художествената академия и завършва при знаменитите професори Никола Ганушев и Никола Маринов. През 1926 г. Иван Табаков заминава за Франция, защото се страхува от репресии заради левите си убеждения. Там той пребивава в Париж до 1932 г., където се школува и активно излага свои творби. С популярните си дамски портрети от 1930 и 1931 г. участва в Есенния салон, а година след това показва свои картини и в Салона на независимите. В изложбата на галерия „Лоранъ” също сме подбрали един дамски портрет – доста представителен за творчеството му, но според мен по-любопитна е колекцията от натюрморти и пейзажи на художника.
След завръщането си у нас Иван Табаков започва да рисува морски пейзажи, вероятно повлиян от дружбата си с маринистите Александър Мутафов и Марио Жеков. През 1933 г. той открива първата си (от общо трийсет) самостоятелна изложба в родината – предимно с картини от парижкия си период, но излага също така портрети и творби с битови сцени от селския живот.
Освен че пресъздава множество сюжети, почерпени на родна земя, художникът пътува по целия свят и произведенията му се приемат добре зад граница. Така на Венецианското биенале през 1942 г. той участва с портрет на писателя Георги Райчев и привлича интереса на италианската преса. Миланската академия на изкуствата пък го обявява за свой почетен член.
Иван Табаков оставя трайна следа основно като портретист и пейзажист, но аз бих го отнесъл и към авторите, които силно се влияят от импресионизма – казва още изкуствоведът. – Затова и за мен той е художникът, търсещ светлината. В парижката Académie Julian неговите професори Албер Бенар и Марсел Баше го стимулират да се докосне до високата академична школа на Стария континент, където той преоткрива интересите си към портрета, пейзажа и натюрморта (Баше е един от водещите портретисти на своето време, а Бенар е ревностен последовател на импресионизма). Ето защо Иван Табаков е изключително интересна фигура, школувана в престижни европейски академии, но и в българската, която полага основите на академичното му образование.
Богати колористични вибрации, сложни поетични хармонии, живописна импресия на светлото и тъмното – всичко това „изплува” от един по-задълбочен „прочит” на картините му, казва още Людмил Веселинов. По думите му, художникът още приживе незаслужено остава в сянката на по-шумните имена от своето поколение. А след неговата смърт през 1977 г. името му се покрива със забрава. Затова галерия „Лоранъ” събира някои от картините му в настоящата изложба. И с малка монография, разкриваща основни моменти от живота и творчеството му, се опитва да извади от забвение един от класиците, с които българската живопис би трябвало да се гордее.
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..
Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..