Столичната галерия „Лоранъ” насочва вниманието към творчеството на художник, причисляван сред съвременните български класици. От днес в продължение на месец зрителите ще могат да разгледат картини на живописеца Иван Табаков в ретроспективна изложба.
Художникът е роден през 1901 г. в София в семейството на Борис и Невенка Табакови – разказва Людмил Веселинов. – Като дете родителите му го ориентират към музиката, но в един момент от живота си той избира да се посвети на живописта. Така попада в Художествената академия и завършва при знаменитите професори Никола Ганушев и Никола Маринов. През 1926 г. Иван Табаков заминава за Франция, защото се страхува от репресии заради левите си убеждения. Там той пребивава в Париж до 1932 г., където се школува и активно излага свои творби. С популярните си дамски портрети от 1930 и 1931 г. участва в Есенния салон, а година след това показва свои картини и в Салона на независимите. В изложбата на галерия „Лоранъ” също сме подбрали един дамски портрет – доста представителен за творчеството му, но според мен по-любопитна е колекцията от натюрморти и пейзажи на художника.
След завръщането си у нас Иван Табаков започва да рисува морски пейзажи, вероятно повлиян от дружбата си с маринистите Александър Мутафов и Марио Жеков. През 1933 г. той открива първата си (от общо трийсет) самостоятелна изложба в родината – предимно с картини от парижкия си период, но излага също така портрети и творби с битови сцени от селския живот.
Освен че пресъздава множество сюжети, почерпени на родна земя, художникът пътува по целия свят и произведенията му се приемат добре зад граница. Така на Венецианското биенале през 1942 г. той участва с портрет на писателя Георги Райчев и привлича интереса на италианската преса. Миланската академия на изкуствата пък го обявява за свой почетен член.
Иван Табаков оставя трайна следа основно като портретист и пейзажист, но аз бих го отнесъл и към авторите, които силно се влияят от импресионизма – казва още изкуствоведът. – Затова и за мен той е художникът, търсещ светлината. В парижката Académie Julian неговите професори Албер Бенар и Марсел Баше го стимулират да се докосне до високата академична школа на Стария континент, където той преоткрива интересите си към портрета, пейзажа и натюрморта (Баше е един от водещите портретисти на своето време, а Бенар е ревностен последовател на импресионизма). Ето защо Иван Табаков е изключително интересна фигура, школувана в престижни европейски академии, но и в българската, която полага основите на академичното му образование.
Богати колористични вибрации, сложни поетични хармонии, живописна импресия на светлото и тъмното – всичко това „изплува” от един по-задълбочен „прочит” на картините му, казва още Людмил Веселинов. По думите му, художникът още приживе незаслужено остава в сянката на по-шумните имена от своето поколение. А след неговата смърт през 1977 г. името му се покрива със забрава. Затова галерия „Лоранъ” събира някои от картините му в настоящата изложба. И с малка монография, разкриваща основни моменти от живота и творчеството му, се опитва да извади от забвение един от класиците, с които българската живопис би трябвало да се гордее.
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в Габрово. Тазгодишната тема на изложбата – “Мостове”, включва два аспекта, пояснява д-р Нели..
Книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена тази вечер от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на..
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..