Брачният договор е новост в българското законодателство. Като институт на семейното право е въведен на 1 октомври 2009 година с влизане в сила на новия Семеен кодекс, като дотогава всичко придобито по време на брака е смятано за общо имущество.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с Юлита Янкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Брачният договор дава възможност на настоящите или бъдещите съпрузи да уредят помежду си имуществените въпроси, които възникват по време на брака, както и при самото прекратяване на брака – казва Юлита Янкова, юрисконсулт в адвокатско дружество. – По този начин те могат да уговарят как да бъде управлявано придобитото имущество по време на брака и кой да го придобива. И най-важното: кой и кое имущество да придобие, ако този брак бъде прекратен. Чрез този договор те могат да избегнат дългия и тежък съдебен процес по делба на общото имущество, избягвайки напрежението и споровете между страните и значителните разходи, които съпътстват този процес.

По данни на Агенцията по вписванията, предоставени специално за Радио България, за периода 2009-2018 г. са сключени 4526 брачни договора, като само за 2018 година са били 943 или с 317 повече от предходната година, при средно граждански бракове около 26 000 на година. Кои са най-честите причини за сключването на брачен договор?

Една от причините е повишената обща и, в частност, финансова култура на гражданите – смята Юлита Янкова. – Хората все по-често се замислят как да предпазят имуществото си. С този договор разводът става бързо и безпроблемно, а общественият натиск над развеждащите се не е толкова силен. Затова е обяснимо хората по-рано да се замислят за последиците от развода и от прекратяването на брака.

Градовете, в които се сключват най-много брачни договори, са София, Варна, Пловдив, Бургас и Плевен. Няма правилен или грешен момент за подписването на брачен договор. Юрисконсултът препоръчва това да става след сключването на самия брак, когато има по-голяма яснота, какво ще е имотното състояние на двамата съпрузи и какво ще придобиват заедно. По съгласие и в зависимост от интересите на двете страни договорът може да бъде променян по всяко време и се прекратява с разтрогването на брака.

Според Юлита Янкова липсва конкретен профил на хората, които избират да подпишат брачен договор.

Най-често са лица, които по време на брака вече са придобили някакво имущество, което искат да поделят помежду си. Ако брачният договор се сключва преди встъпване в брак, това са хора, които са в по-зряла възраст, имат собствен бизнес или натрупано някакво лично имущество. По-рядко такъв договор избират млади хора, които за пръв път встъпват в този съюз, тъй като до момента на сключване на брак все още не е ясно в какъв размер ще бъде бъдещето имущество, а и може би при тях романтичното чувство е в по-голяма степен. Доста популярно е сключването на този договор между съпрузи от различна националност, за да се избегнат някакви противоречия в законите – обяснява Юлита Янкова.

Брачният договор става все по-популярен, макар че около него в българското общество все още съществуват някои предразсъдъци:

Една от основните заблуди е, че брачният договор монетизира любовта между съпрузите, че чрез него материалното и парите се поставят над любовта и духовното – отбелязва Юлита Янкова. – Но според мен е точно обратното – брачният договор е израз на уважение между съпрузите и е възможност по един различен начин да се решат въпроси, които неминуемо следват съвместния живот или неговото разтрогване.

Снимка: личен архив