Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Брачният договор като резултат от повишената финансова култура на българите

Брачният договор е новост в българското законодателство. Като институт на семейното право е въведен на 1 октомври 2009 година с влизане в сила на новия Семеен кодекс, като дотогава всичко придобито по време на брака е смятано за общо имущество.


Снимка: личен архивБрачният договор дава възможност на настоящите или бъдещите съпрузи да уредят помежду си имуществените въпроси, които възникват по време на брака, както и при самото прекратяване на брака – казва Юлита Янкова, юрисконсулт в адвокатско дружество. – По този начин те могат да уговарят как да бъде управлявано придобитото имущество по време на брака и кой да го придобива. И най-важното: кой и кое имущество да придобие, ако този брак бъде прекратен. Чрез този договор те могат да избегнат дългия и тежък съдебен процес по делба на общото имущество, избягвайки напрежението и споровете между страните и значителните разходи, които съпътстват този процес.

По данни на Агенцията по вписванията, предоставени специално за Радио България, за периода 2009-2018 г. са сключени 4526 брачни договора, като само за 2018 година са били 943 или с 317 повече от предходната година, при средно граждански бракове около 26 000 на година. Кои са най-честите причини за сключването на брачен договор?

Една от причините е повишената обща и, в частност, финансова култура на гражданите – смята Юлита Янкова. – Хората все по-често се замислят как да предпазят имуществото си. С този договор разводът става бързо и безпроблемно, а общественият натиск над развеждащите се не е толкова силен. Затова е обяснимо хората по-рано да се замислят за последиците от развода и от прекратяването на брака.

Градовете, в които се сключват най-много брачни договори, са София, Варна, Пловдив, Бургас и Плевен. Няма правилен или грешен момент за подписването на брачен договор. Юрисконсултът препоръчва това да става след сключването на самия брак, когато има по-голяма яснота, какво ще е имотното състояние на двамата съпрузи и какво ще придобиват заедно. По съгласие и в зависимост от интересите на двете страни договорът може да бъде променян по всяко време и се прекратява с разтрогването на брака.

Според Юлита Янкова липсва конкретен профил на хората, които избират да подпишат брачен договор.

Най-често са лица, които по време на брака вече са придобили някакво имущество, което искат да поделят помежду си. Ако брачният договор се сключва преди встъпване в брак, това са хора, които са в по-зряла възраст, имат собствен бизнес или натрупано някакво лично имущество. По-рядко такъв договор избират млади хора, които за пръв път встъпват в този съюз, тъй като до момента на сключване на брак все още не е ясно в какъв размер ще бъде бъдещето имущество, а и може би при тях романтичното чувство е в по-голяма степен. Доста популярно е сключването на този договор между съпрузи от различна националност, за да се избегнат някакви противоречия в законите – обяснява Юлита Янкова.

Брачният договор става все по-популярен, макар че около него в българското общество все още съществуват някои предразсъдъци:

Една от основните заблуди е, че брачният договор монетизира любовта между съпрузите, че чрез него материалното и парите се поставят над любовта и духовното – отбелязва Юлита Янкова. Но според мен е точно обратното – брачният договор е израз на уважение между съпрузите и е възможност по един различен начин да се решат въпроси, които неминуемо следват съвместния живот или неговото разтрогване.

Снимка: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Няма арестувани българи за шпионаж в Сърбия, каза външният министър

В Министерството на външните работи на България не са постъпвали официални сведения от сръбските власти за “арест на български шпиони” и “разбита българска шпионска мрежа“ на територията на съседната страна. Това заяви министърът на външните..

публикувано на 26.11.25 в 13:55

Изложба в ЕП представя живота на приемните семейства и осиновителите у нас

В Страсбург евродепутатът Христо Петров представи фотоизложбата "Корени и криле за деца и семейства в България". Експозицията включва 23 портрета на деца и пресъздава емоционални моменти от ежедневието на приемните семейства и осиновителите. Зад всяка..

публикувано на 26.11.25 в 13:04

Инвестициите в култура и туризъм са ключ към развитието на Враца и региона

Една област в най-бедния регион в ЕС, каквато е печалната слава на българския Северозапад, успява да се нареди в челната тройка в страната ни по степен на икономическо развитие. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. показват,..

публикувано на 26.11.25 в 11:15