Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат „островни джуджета“, тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка.
Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости.
Първите находки са открити в района на пещерата “Лабиринта” и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани.
Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Христова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките.
За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях.
Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им.
За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат.
Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно.
Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас.
Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. – Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването.
Снимки: личен архив
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..