Преди 84 милиона години в района на европейския континент е имало множество острови, заобиколени от топли морски води, богати на живот – за това свидетелстват останките от костенурки, крокодили, прашец от дървесни растения, но също и от динозаври. Учените ги наричат „островни джуджета“, тъй като ограничените храна и пространство не им давали възможност да достигнат грамадните размери на континенталните видове от Северна или Южна Америка.
Първите следи от древните влечуги по нашите земи били открити през 1981 г. от спелеолози край врачанското село Драшан, които се натъкнали на стърчащи от пещерна стена кости.
Първите находки са открити в района на пещерата “Лабиринта” и принадлежат на динозаври от групата на орнитомимозаврите и на хадрозаврите – разказва д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. – Останките им са попаднали по различен начин в морските седиментни скали – докато орнитомимозавърът е загинал на сушата, другите животни са довлечени от течения и по-късно са потънали фосилизирани.
Следващото откритие, свързано с динозаврите на нашата територия, също е направено случайно. През 2012 г. любителят палеонтолог Андрей Цонков обикаля в района на Трън, за да събира фосилни безгръбначни и в един поток попада на кост от най-голямото влечуго. Три години по-късно пък експедиция от учени заедно с д-р Латинка Христова намира динозавърски останки и през м.г. започват разкопките.
За съжаление, намерените кости край Трън са натрошени и недобре запазени и от външната им морфология трудно може да се съди към коя група принадлежат. Засега предполагаме, че има поне три групи динозаври – казва тя. – Първите намерени фрагменти са на титанозаври, а друга кост вероятно е на голям и хищен динозавър – теропод, който нападал други динозаври и животни, за да се храни с тях.
Динозаврите властвали на Земята цели 165 милиона години, но преди 65 милиона съвкупност от събития довели до загиването им. Първо продължителният вулканизъм в района на Индийския субконтинент разклатил стабилността на палеоклимата, а накрая гигантският метеорит, паднал в Мексиканския залив, станал последната капка, довела до изчезването им.
За разлика от динозаврите, днес хората могат сами да се унищожат.
Ние сме най-големият враг не само на цялата планета, но и на себе си – категорична е д-р Латинка Христова. – Организмите нямат възможност да се адаптират към бързото глобално затопляне, а и няма къде другаде да отидат, тъй като сме иззели тяхната среда. Освен скоростната промяна на климата, сме пренаселили Земята, а и навсякъде боклучим – пластмасови отпадъци бяха открити дори в най-дълбоката част на земната кора Марианската падина. Но за разлика от динозаврите, ние имаме избор – политиците трябва най-накрая да чуят какво говорят учените, ако искаме да се спасим. Не се ли вземат бързи мерки, след 20-30 г. може да бъде съвсем късно.
Макар и за големите чудовища, крачели някога по нашата Земя, днес да съдим единствено по техните останки, някои от себеподобните им все още са сред нас.
Измрели са, така да кажем, не всички динозаври – заявява д-р Латинка Христова. – Колкото и странно да звучи, ако се сравнят бозайниците и въобще видовете, съществуващи на нашата планета, и птиците, оцелели от линията на динозаврите, ще видим, че птиците като разновидности са много повече от нас. Така че измрели са част от динозаврите, а други продължават да хвърчат около нас и да ни радват с песните и с багрите си. Ако не бяха изчезнали динозаврите, нямаше да го има и човешкия интелект, който често не се спряга за нещо хубаво, а основно преобладава разрушаването.
Снимки: личен архив
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
Бъдни вечер е един от тези тихи семейни празници, изпълнен с надежда за дните, които предстоят. На границата между миналото и настоящето православните..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..