„Музеят – неочакван, отворен, споделен“ е нестандартна изложба, която преобръща представата за този храм на паметта. И вместо да разказва една-единствена история посредством богатство от експонати, зрителите проследяват множество сюжетни нишки, заставайки само пред един от предметите.
Изложбата на Националния военноисторически музей, която е в програмата на „Пловдив – европейска столица на културата 2019“, включва едва девет експоната, но те повеждат мисълта в много и неочаквани посоки. Първата посока се задава от... походната тоалетна на княз Александър Батенберг.
Бяхме провокирани да покажем този експонат, „герой“ в история със стогодишна давност – казва Славея Сурчева от Националния военноисторически музей. - През 1917 г. известният творец Марсел Дюшан купува писоар и го представя в изложба. Поставяйки въпроса “Коя вещ представлява произведение на изкуството?”, той предизвиква дискусия, която продължава и до днес. Случката с писоара на Марсел Дюшан все още се изучва в световните академии - преподавателите задават на студентите все същия въпрос, а отговорът на културоведите гласи, че дори една тоалетна може да бъде произведение на изкуството, стига наблюдаващият да я възприема по този начин. Ние също подтикваме посетителите да преценят кое може да бъде произведение на изкуството. Разказваме и други истории, сред които тази за турската тоалетна с клекала, чрез която художникът Давид Черни изобрази България по време на Чешкото председателство на ЕС.
На изложбата могат да се научат и други любопитни факти. Например как „предтечата на SMS-ите“ се ражда през 20-те години на миналия век, след като роднини на задържани в търновския затвор им изпращат в разполовени орехи листчета с послания.
Или пък как жена решава да посрещне „дяволското изобретение“ влак – с икона на Свети Димитър в ръка, но на гарата припада.
А също и как кукумявката – символ на смъртта, възвестява нов живот. По време на Първата световна война на Южния фронт при един български полк долита кукумявка – разказва Славея Сурчева. - Войниците установяват, че за птицата е закрепена бележка на френски език, която гласи, че след няколко дни ще започне голямата френска офанзива. Тази история все още не е намерила своето ясно историческо значение – дали французи са предупредили българите или пък това е сторил пленен сънародник за братята си по оръжие.
Друга военна история ни препраща към въпроса кое струва повече – идеологическата твърдост или милостта спрямо човешкия живот.
През Студената война на руска атомна подводница избухва пожар – продължава разказа си Славея Сурчева. - Виждайки това, канадски кораб се отзовава с идеята да помогне на бедстващите в плавателния съд. Руснаците обаче отказват помощта, най-вероятно поради идеологически причини. После на сигналите SOS се отзовава български кораб, който спасява много човешки животи. В знак на благодарност нашият екипаж получава часовника, показан в изложбата.
Други интересни експонати са работещият фотоапарат на Димитър Димитров, изработен от парче молив, закопчалка на дамска чанта, дръжка на джобно фенерче и още подръчни материали; тапата за газирани напитки, изобретена от създателя на първия български моторен самолет Асен Йорданов; дългокосместият кожух на авиатора Симеон Петров, летял в отворен аероплан; легендарната шифровъчна машина Енигма, на която посетителите могат да зашифроват свои послания на кирилица.
Изложбата е разположена в сградата на старото пловдивско летище и ще остане там до 14 юли.
Снимки: militarymuseum.bg
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..