На манастирските ливади при гигинската света обител за второ поредно лято граовци организират празник, с който да покажат традициите, вярата, фолклора, занаятите, талантите и духа на своя край. Тридневният Църногорски събор ще се състои от 12 до 14 юли и на него се очакват гости от цялата страна.
Близо 30 хиляди души дойдоха на първия събор край Гигинския манастир “Свети безсребреници Козма и Дамян”, а не по-малко хора от близо и далеч вече се стягат за път, защото, по думите им, родолюбието няма цена.
За трите дни имаме заявени около 900 участници – разказва Иванка Василева, главен експерт в отдел “Култура” на община Перник. - Наши гости ще бъдат няколко големи ансамбъла – “Родопа”, “Тракия”, Берковската духова музика, народните певци Иван Дяков, Румяна Попова. На откритата сцена ще звучат и обичаните гласове на Граово – Сорина Богомилова, Валерия Момчилова, Боряна Василева, Димитър Лукарски, Анна-Мария, Лиляна Галевска, София Илиева, Ева и Ива Валентинови, Антонио Симеонов, Георги Гьолски.
Домакинът на празника – Гигинският манастир, също ще предложи своя програма. Най-напред съборът ще бъде открит с молебен за здраве и благоденствие и ще бъде отслужен водосвет.
Ще имаме и т.нар. колоквиум, който ще се състои в самия манастир – добавя Иванка Василева. – Миналото лято той беше посветен на поклонническия туризъм, а тази година темата му ще бъде “Храната на бъдещето”. По този повод ще ни гостува дядо Епифаний - най-добрият майстор в кухнята на Света гора, който е издал книжка по темата и ще изнесе кулинарен урок. В продължение на три дни той ще демонстрира готварските си умения в Гигинския манастир.
Освен да вкусят от специалитетите на светогорския монах, посетителите на събора ще могат да си купят екологичночисти продукти от алеята на манастирските производители. С вкус и аромат ще съблазняват и прословутите за граовския край баници и зелници.
Занаятите пък ще бъдат представени на алеята на занаятчиите, където грънчарското колело ще завърти майстор Светослав Желязков, а музеят в село Бусинци ще покаже керамични изделия от богатата си колекция. Възстановка на старо българско село, изложение на различни породи селскостопански животни, демонстрация на традиционното българско бойно изкуство кореш също ще бъдат сред изненадите на празника.
Граовските обичаи са печелили много златни медали на събора на народното творчество в Копривщица – продължава разказа си Иванка Василева. – Читалището в село Владимир заедно с 83 годишна дама ще покажат обичая “Вземане на кум” – с жив петел, каручка, дарове. Много интересен е и обичаят “Водене на млада невеста за вода”, който ще бъде пресъздаден от читалището в село Ярджиловци. Имаме също така сватбения обичай “Показване на дарове” на групата от село Пещера, обичая “Иванден” на кладнишкия ансамбъл с топене във вода на именяците и на т.нар. младоженци едногодишници, както и ревю с над стогодишни костюми - типичните граовски литаци. Изобщо всяка община ще дойде на Църногорския събор с най-добрите си състави.
В ревюто с ретрокостюми ще дефилира и най-малката участничка в граовския празник – осеммесечно бебе, което заедно с майка си ще представи носии от 19-и век. Женските одежди се състоят от бяла везана риза и тъмносин или черен вълнен сукман, наречен литак, носят се без престилки, на талията се поставя тънък колан и целите са украсени с везмо и пайети. Мъжките дрехи пък включват бяла бродирана риза, менте с гайтани, беневрек и черен или чеврен пояс. Освен граовските носии, на събора ще бъдат представени една дузина костюми от всички етнографски области от колекцията на Яна Ленова.
Снимки от Първи Църногорски събор: проект Българските корени / @bulgarianroots
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..