Заедно на сцената, заедно и в живота. Млад актьор, който се втурва в най-смешни и абсурдни роли, и кукла, която с единия крак живурка в предишния строй, а с другия уверено крачи сред безпардонността на днешния ден, но пък се инати да надзърне в бъдещето, макар и с половин око.
Димитър Иванов е вентролог, който перфектно владее своето изкуство. Докато неговата кукла „говори”, той не си отваря устата запазвайки каменно лице. Куклата, която актьорът е назовал Бай Тъньо, оправя света – нравоучителства, мърмори, поставя диагнози. Двамата са звезди в т.нар. стендъп комедия и са единствените засега у нас. Димитър Иванов и Бай Тъньо дотолкова са се слели, че макар и антагонисти, не могат един без друг.
За него тая само добри чувства, няма как - приятен тип – казва за своя другар Димитър Иванов. Всеки човек, живеещ в България, има подобен познат в блока, на съседната улица или в града, тъй като бай Тьньо е събирателен образ на доста представителна извадка. Той е от хората, които постоянно говорят как навремето всичко било по-хубаво, отричат всичко ново и модерно, родени са научени и от всичко разбират. Общо взето - типичен 50-60-годишен българин, деен партиец по времето на социализЪма и комунизЪма.
За Митко мога да кажа само, че е един голям провал – на 34 години с кукли ще ми играе, не му остава длъжен Бай Тъньо – всъщност носител на сериозното име Станислав, зидаромазач по образование и професия.
Димитър Иванов и Бай Тъньо се намират случайно, след като актьорът заедно с двама приятели решава да прави стендъп с кукли, и тъй като им трябват образи, започват да си ги измислят. Така Бай Тъньо се ражда най-напред във фантазията им, а „плът и кръв“ му дава сценографката Ели Цонкова, която изработва куклата. Междувременно Митко участва в реалити шоу за актьори и споделя мечтата си да стане вентролог. Така спечелва спонсорство, чрез което успява да завърши онлайн курсове и да проговори със затворена уста.
За да станеш добър вентролог, най-напред трябва да бъдеш много добър кукловод – и това го казват всички специалисти по света – обяснява актьорът. Има много хора, които стават вентролози, но в един момент куклата е мъртва, а не жива. И тогава да говориш, без да си мърдаш дори очите, няма никакъв ефект. Затова са толкова важни уменията с куклата, а вентрологията накрая идва само като трик, като черешката на тортата. Важно е също така да си намериш другарчето, с което ще правиш стендъп комедия. Образът на куклата трябва да бъде добре разработен, трябва да познаваш характера й, трябва да бъде постоянно на контра с теб.
Като Бай Тъньо, който мрънка, дори когато е в Гърция на море. Нашенското го видя съвсем скоро, защото Бургас беше първата спирка от националното му турне. В началото на Новата година пък тръгва на европейски воаяж – на места, където има много българи. И както винаги, покрай носталгията и приказките за отминалите времена, ще изрече и неудобни истини.
Аз не се крия зад Бай Тъньо – аз стоя отстрани на него и по-скоро заставам до него, когато той говори тези неща – заявява най-добрият му приятел. Както навремето шутовете са имали възможността да казват право в очите на краля истината, така и Бай Тъньо може да коментира съвсем свободно теми. На всичко отгоре аз не си мърдам устата, така че той си ги говори тези неща и той си поема отговорността. Явно му прощават като на шутовете, защото досега не се е случвало някой човек да се засегне – а той обича да се закача с публиката и понякога „влиза” доста рязко. Но пък хората знаят, че всичко е в кръга на шегата и по-скоро се радват, отколкото да се обиждат.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..