Заедно на сцената, заедно и в живота. Млад актьор, който се втурва в най-смешни и абсурдни роли, и кукла, която с единия крак живурка в предишния строй, а с другия уверено крачи сред безпардонността на днешния ден, но пък се инати да надзърне в бъдещето, макар и с половин око.

Димитър Иванов е вентролог, който перфектно владее своето изкуство. Докато неговата кукла „говори”, той не си отваря устата запазвайки каменно лице. Куклата, която актьорът е назовал Бай Тъньо, оправя света – нравоучителства, мърмори, поставя диагнози. Двамата са звезди в т.нар. стендъп комедия и са единствените засега у нас. Димитър Иванов и Бай Тъньо дотолкова са се слели, че макар и антагонисти, не могат един без друг.

За него тая само добри чувства, няма как - приятен тип – казва за своя другар Димитър Иванов. Всеки човек, живеещ в България, има подобен познат в блока, на съседната улица или в града, тъй като бай Тьньо е събирателен образ на доста представителна извадка. Той е от хората, които постоянно говорят как навремето всичко било по-хубаво, отричат всичко ново и модерно, родени са научени и от всичко разбират. Общо взето - типичен 50-60-годишен българин, деен партиец по времето на социализЪма и комунизЪма.

За Митко мога да кажа само, че е един голям провал – на 34 години с кукли ще ми играе, не му остава длъжен Бай Тъньо – всъщност носител на сериозното име Станислав, зидаромазач по образование и професия.

Димитър Иванов и Бай Тъньо се намират случайно, след като актьорът заедно с двама приятели решава да прави стендъп с кукли, и тъй като им трябват образи, започват да си ги измислят. Така Бай Тъньо се ражда най-напред във фантазията им, а „плът и кръв“ му дава сценографката Ели Цонкова, която изработва куклата. Междувременно Митко участва в реалити шоу за актьори и споделя мечтата си да стане вентролог. Така спечелва спонсорство, чрез което успява да завърши онлайн курсове и да проговори със затворена уста.

За да станеш добър вентролог, най-напред трябва да бъдеш много добър кукловод – и това го казват всички специалисти по света – обяснява актьорът. Има много хора, които стават вентролози, но в един момент куклата е мъртва, а не жива. И тогава да говориш, без да си мърдаш дори очите, няма никакъв ефект. Затова са толкова важни уменията с куклата, а вентрологията накрая идва само като трик, като черешката на тортата. Важно е също така да си намериш другарчето, с което ще правиш стендъп комедия. Образът на куклата трябва да бъде добре разработен, трябва да познаваш характера й, трябва да бъде постоянно на контра с теб.

Като Бай Тъньо, който мрънка, дори когато е в Гърция на море. Нашенското го видя съвсем скоро, защото Бургас беше първата спирка от националното му турне. В началото на Новата година пък тръгва на европейски воаяж – на места, където има много българи. И както винаги, покрай носталгията и приказките за отминалите времена, ще изрече и неудобни истини.

Аз не се крия зад Бай Тъньо – аз стоя отстрани на него и по-скоро заставам до него, когато той говори тези неща – заявява най-добрият му приятел. Както навремето шутовете са имали възможността да казват право в очите на краля истината, така и Бай Тъньо може да коментира съвсем свободно теми. На всичко отгоре аз не си мърдам устата, така че той си ги говори тези неща и той си поема отговорността. Явно му прощават като на шутовете, защото досега не се е случвало някой човек да се засегне – а той обича да се закача с публиката и понякога „влиза” доста рязко. Но пък хората знаят, че всичко е в кръга на шегата и по-скоро се радват, отколкото да се обиждат.