Най-после слуховете, намеците и съмненията, дали големият газопровод „Турски поток“ от Русия през Турция до Сърбия, Словакия, Унгария и Австрия ще заобиколи България, бяха изяснени и всичко си дойде на мястото. Договорът за изграждане на българския участък от газопровода „Турски поток“ беше подписан между „Булгартрансгаз“ и обединение „Консорциум Аркад“, в което участват саудитски фирми.

Тук може би е мястото да се каже, че премиерът Бойко Борисов предпочита да го нарича „Балкански поток“ и руската страна няма нищо против това име. По силата на въпросния договор, руският газ, идващ през Турция по „Турски поток“ и предназначен за клиенти от вътрешността на континента, ще влезе в България на турската граница, ще премине 474 км на българска територия и ще напусне страната на границата със Сърбия. Остава тази българска отсечка от газопровода да бъде построена  и  първите количества газ да тръгнат по нея още през 2021 година. Разходите за строителство възлизат на 1.1 млрд. евро., а срокът за въвеждане в експлоатация на трасето е 615 календарни дни от подписването на договора.

Какво печелят България и централноевропейските държави от този газопровод?

На пръв поглед България не печели особено много. Предвижда се годишната такса за транзита да бъде в размер на около 100 млн. евро. Т.е. разходите по строителството ще се изплатят след около 10 години. Други преки финансови приходи за България не се очакват. От друга страна обаче, с този газопровод България заема важно място на газовата карта на Европа и става незаобиколим фактор в снабдяването с енергия на редица страни от континента. Това може да няма пряко финансово изражение, но безспорно е от полза за цялата тази група държави. Още повече, че тази нова инфраструктура потвърждава правилността и целесъобразността на идеята и намеренията на българските власти да превърнат страната в своеобразен газоразпределителен център не само в региона, а и в Централна Европа. Става дума по-специално за проекта за европейски газов хъб „Балкан“ в страната, който да се захранва от различни доставчици на газ и който да продава желаните от клиентите количества и обеми.

Досега България разполагаше единствено с руски газ, въпреки че направи и успешен опит да закупи американски втечнен газ. България има и подписан договор за доставката на 1 млрд. куб. м азербайджански газ от 2020 г. нататък. Пред завършване е и отчасти финансираната от ЕС интерконекторна връзка с Гърция между Комотини и Стара Загора, която пък ще позволи доставки на газ не само от САЩ, но и от Близкия изток и страни от средиземноморския басейн в обем от 5-6 млрд. куб. метра годишно. А от всичко това ще има преки финансови ползи за страната. Най-вероятно и за гражданите, на които ще може да се предложи газ при доста по-изгодни условия, отколкото сега, тъй като част от 15,75-те млрд. куб. метра годишно газ по „балканския“ газопровод ще е предназначена за вътрешна консумация, а това ще стимулира газифицирането на домакинствата в страната.

Освен всичко това, диверсификацията на доставките е другото име на енергийната сигурност. Точно това се постига в момента и това може да има само благоприятни икономически и политически последици за страната и държавите от Централна Европа, които ще се снабдяват от новия газопровод.