Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Бесарабски гердан“ – наниз от 200-годишни традиции и любов към българското

„Бесарабски гердан“ – това е алманах с литературни творби на бесарабски българи, чийто втори том излезе наскоро в Молдова. В сборника е представена поезия, драматургия, публицистика на повече от 50 автори на четири езика – български, руски, румънски (молдовски) и гагаузки. Подзаглавието „Колоритен Буджак“ отразява етническата и езиковата пъстрота на южната част на Бесарабия. Разделът „Родознание“ показва различни исторически и битови сюжети и представлява интерес не само за учени-етнолози, но и за по-широк кръг читатели. Има и раздел „Бесарабска класика“ с поезията на Петър Бурлак-Вълканов, Михаил Бъчваров, Нико Стоянов и Тодор Стоянов. За първи път е публикувана на български известната румъно-молдовска балада „Миорица”, преведена на повече от шестдесет езика, българският превод е на поетесата Таня Танасова.

Алманахът беше представен в София в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Организатор на събитието бе Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец“.

„Българите от метрополията трябва да познават онези наши сънародници, които живеят в Бесарабия, − каза пред „Радио България“ съпредседателят на дружеството, етнографът Галин Георгиев. − Не само, че съществуват, но с какви общности живеят, че там има и гагаузи. Малко хора в България знаят, че това са хора, които говорят диалект на турски език, но са православни. Историческата и етнографската наука в България твърди, че това са българи, възприели турски език. Така че информацията е разнообразна, взета от всекидневието на бесарабските българи, гагаузите, молдовците, с които те живеят заедно. В този алманах българският език е на едно по-всекидневно, старинно ниво. Там хората говорят един интересен език, запазен отпреди 200 години, какъвто вече в България няма. Те трябва и да усвояват книжовната норма, защото когато млади хора дойдат тук като студенти, им се присмиват, наричат ги руски българи, защото артикулацията на по-младите е по руски маниер. В някои семейства езикът е много добре запазен, в други не. Възприели са някои руски и молдовски думи, но дълбоко в душата си са останали българи.“

Галин Георгиев допълва, че България няма достатъчно адекватна политика спрямо своите общности зад граница: „Бесарабските българи от една страна се отварят за България, има 103-то постановление за обучението им в страната. От друга страна виждат, че България не е готова да ги приеме, да ги познава и подкрепя, и се самозатварят. Не подпомагаме достатъчно литературата им, езика, не разпространяваме нови книги, филми и т.н. На мен ми се иска по-силно българско присъствие да има там, но не бива да се заличава и местната старинна култура.“

Алманахът „Бесарабски гердан“ е издаден изцяло с дарителски средства от българи от Бесарабия, пръснати в различни държави. Голяма част от авторите за първи път публикуват свои творби, сред тях има и ученици, пишещи на книжовен български език.

Книгата е дело нанеправителствената организация − Фондация „Български дух”. Директорът ѝ Олег Косих е журналист, завършил СУ „Св. Климент Охридски“, продуцент на новини в кишиневската Prime TV.



„Нашата фондация е от две години и се стараем да правим неща, с които да се гордеем, каза той пред Радио България. През май детски танцов състав посети фестивал в Перник, през август младежи бяха на лагер край село Арбанаси... Точно по този начин хората се интегрират, запознават. Българският свят всъщност е доста голям и това го доказва алманахът „Бесарабски гердан“ – имаме автори от 4 държави: Молдова, България, Украйна, Русия. Това е алманах на хората и за хората, а дарителите, макар повечето да нямат отношение към литературата, смятат, че талантливите бесарабски българи трябва да бъдат подкрепени. От 2 години работим по проект на паметник на бесарабските българи, загинали през Първата световна война. Благодарни сме, че ни подкрепи финансово и българското Министерство на отбраната, благодарение на обществената организация „Докосни дъгата“. Тази война е забравена, а имената на тези хора ние ги дирим едно по едно.“

Българи от Молдова, началото на 50-те годиниСпоред Олег Косих, българите в Молдова са фрагментирани, но сравнявайки с околните държави, ситуацията е доста добра:

„При нас, в училищата, има уроци по български език в учебната програма, имаме Български лицей в столицата Кишинев, Тараклийски университет, отворен с подкрепата на България. В Тараклия работи професионален театър на бесарабските българи „Смешен петък“, на български език. В Твърдица има прекрасни фолклорни колективи , т.е. българската общност се запазва, макар че ние сме само 2% от населението на Молдова, около 60-70 хиляди. Но за да имаме бъдеще, трябва да се полагат усилия.“

За българите в България бесарабските българи често са неясна конфигурация – потомци на отдавнашни изселници, родолюбци, говорещи с акцент. Освен от етнографите и историците, които оценяват ролята на бесарабските българи през Освободителната война и възстановяването на държавността на България, тази общност може би трябва да бъде изследвана и от народопсихолози в търсене на отговора за силата на българския корен. Защо тези хора, отдавна откъснати от родината-майка, преминали през тежки исторически периоди, остават българи? Гордеят се с това, търсят и обичат България, която дори не са виждали? Ентусиастите от „Български дух“ с малки стъпки, общи усилия и изпълними задачи доказват, че няма малки хора, че заедно сме силни, а мечтите реални. „Всеки, който иска да участва в обществения живот, да не се притеснява от мисълта „какво аз мога да направя“. Обадете ни се, намерете ни в социалните мрежи и ще реализираме нещо смислено заедно“, призовава Олег Косих.

Нико Стоянов

„На моите сънародници – бесарабските българи“

Ний дойдохме навреме

и полека издигнахме ръст

край степта обгорена –

от степта, от буджашката пръст.

Синове сме на тази

топла, южно-равнинна страна,

от която ще пазим

ясен поглед и обич една;

но в гърдите ни нещо

от Балкана остана –

все хайдушко, горещо...


Снимки: личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Български културен институт в Берлин

В Берлин показват документалния филм “Йоргос Гунаропулос от Созопол”

Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..

публикувано на 04.11.24 в 15:51
Илияна Йотова

Илияна Йотова открива изложбата със съкровища от Древна Тракия в Лос Анджелис

Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..

публикувано на 03.11.24 в 06:00

За пиетета към будителите и съвременното измерение на будителството

Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..

публикувано на 01.11.24 в 05:30