Наскоро Костадин Атанасов закръгли 50-ия си юбилей − заслужен повод за празник и гордост. Именитият ни гайдар е сред съвременните виртуози на традиционния български инструмент. Отличаван е с многобройни наши и световни признания. Владее съвършено майсторското свирене на старинната българска гайда – джура и каба. Като професионален музикант Костадин Атанасов преминава обичайния път на обучение – читалищната музикална школа в родния Пирински край, Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, Пловдивската музикална академия „Асен Диамандиев“. От 2000 г. е солист и оркестрант в ДФА „Филип Кутев“. Има записи в Националното радио, издал е самостоятелен албум. През 2007 г. в Сеул − Южна Корея, на фестивал на Световните майстори е обявен за „Гайдар № 1“. Изкуството на Костадин Атанасов е познато в много европейски страни, а също в Япония, Израел, САЩ. Изкушен е да опитва и в други музикални жанрове, радва се на успехите на своите ученици – гайдари. С поглед назад във времето Костадин Атанасов разказва за някои от важните епизоди в живота си:

В Хаджидимово съм роден. Там имаше гайдарска школа, основана от Любен Дрянков – преподавател по гайда от Гоце Делчев. Имах акордеон, подарък от баба ми, но като чух звука на гайдата, акордеонът беше забравен. Тогава бях около 10-годишен. Имам вълнуващи спомени от концертите по света. На фестивала в Южна Корея бях поканен по предложение на Министерството на културата и нашия ансамбъл. Носех със себе си двоянка, пищялка, окарина, кларинет, джура гайда, с които свирих в една компилация, като накрая завърших с корейска песен. Може би това донякъде допринесе за успеха ми там. Всяко едно участие ми носи вълнение. Независимо дали е на концертния подиум, в читалище или парти, винаги излизам пред хората отговорно. Друго участие, което винаги ще помня, защото беше на високо ниво, бе в ораторията, посветена на българските евреи. Произведението е на композитора Георги Андреев. Изпълнихме я в Ню Йорк (2011) и Бостън (2013), по време на турнетата на ансамбъла в САЩ. Предизвиква ме смесването на българските инструменти с класически оркестър – звучи великолепно. Аз съм поддръжник на тази линия. Имам много талантливи ученици. В момента в ансамбъла свири Мартин Лямов, който е един от тях и това много ме радва. Моята съпруга Ралица Атанасова е певица в ансамбъл „Филип Кутев“. Нашите дъщери завършиха НМУ „Любомир Пипков“. Елена завърши Журналистическия факултет на Софийския университет и сега работи като PR. Слава е цигуларка, от четири години учи в Folkwang Universität der Künste в гр. Есен − Германия, в класа по цигулка на проф. Минчо Минчев. Тя участва и в един концерт, който имахме в Бургас през това лято. Представихме произведения на Георги Андреев за струнен квартет, гайда и глас. Имахме възможност да покажем на публиката този интересен проект, а аз бях щастлив, че сме на сцената заедно.