Българските туристи в Албания значително са се увеличили през последните години. От 23 500 през 2015 г. техният брой става 40 000 през 2018-та. Албанците, избрали нашите курорти (предимно зимни), също бележат ръст – през първите 5 месеца на 2019г. са регистрирани 15 000 такива посещения в България, което представлява увеличение от повече от 10% в сравнение с предходната година. Тези данни предостави директорът на Албанската национална агенция за туризъм Алина Старова по време на форума „Почувствай Албания“, организиран от Посолството на Република Албания у нас. Целта му беше да популяризира албанския туризъм в България и да подпомогне установяването на конкретни контакти в бранша между действащи туристически оператори от двете страни.
С министерството на туризма на Република Албания работим много успешно до момента и в рамките на различни формати сме имали възможността да обсъждаме – на политическо и на експертно ниво – редица проекти и инициативи, които да насърчат туристообмена, да поставят на дневен ред устойчивото развитие на туризма като един от най-важните отрасли, който за България е сред основните генератори на икономически растеж с повече от 12 % дял от БВП, с 36 хиляди пряко и непряко заети в сектора и над 26 хиляди функциониращи малки и средни предприятия – каза при откриването на срещата заместник министърът на туризма г-н Любен Кънчев.
Като важни стъпки за насърчаване на туризма той открои сътрудничеството между Министерството и представителите на бизнеса в посока законови промени за по-благоприятна бизнес среда, улесняването на режима на регистрация на туроператорите, оптимизирането на електронното предоставяне на услуги, единната система за информация в туризма, която функционира от февруари т.г. и която е средство за борба със сивата икономика и повишаването на конкурентоспособността.
Албанският заместник министър на външните работи Етиен Джафай постави акцент върху усилията за подобряване на инфраструктурата и пътищата не само на територията на двете държави, но и на международните проекти, включващи изграждане на пътища на територията на нашите съседи. На дневен ред според него е и развитието на въздушния транспорт. Липсата на директна връзка между двете страни е проблем, който все още чака своето решение.
Ние активно търсим решения в тази посока и с новия проект, който беше представен, за изграждане на летище до град Вльора (Южна Албания), увеличаваме възможностите за достъп до нашите дестинации – каза министър Джафай и обяви, че през февруари или март следващата година в Тирана ще бъде организирана втора подобна среща, където ще бъде направена равносметка за постигнатото и ще бъдат набелязани нови конкретни цели.
Върху необходимостта от по-добра свързаност на Балканите акцентира и председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Той призова представителите на албанския бизнес да използват сайта на БТПП, където могат да намерят регистър на 50 хил. български компании, да поискат справка за потенциала на конкретен български партньор, а при нужда – да ползват услугите на напълно дигитализирания Арбитражен съд към БТПП, който има и английска версия за чуждите потребители и те могат да се обръщат към него от всяка точка на света.
Всички участници се обединиха около мнението, че бъдещето на туристическия сектор на Балканите е свързано с обединяване на усилията на страните от региона в създаването на общи пакети за привличане на чужди туристи, особено на такива от Азия. Именно съвместните проекти ще направят региона по-атрактивен и конкурентоспособен.
Председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев призова бизнеса да използва всяка възможност за популяризиране на своя продукт и апелира албанските участници във форума да не пропускат Световната среща на българските медии, която тази година ще се проведе от 21 до 25 ноември в Тирана, като идеална възможност за безплатна реклама. А за важността на тази среща говори и вече потвърденото участие в нея на министър-председателя Еди Рама.
Снимки: Посолство на Албания в България
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..