Християните носят Господ в сърцето си, но и жадуват да се докоснат до Боговдъхновеното изкуство чрез красотата на музикалните произведения и образите на светците. Посветилите се на църковно служение пък се опитват да намерят пътя до жадната за Бога душа, за да посеят и укрепят в нея зрънцето на вярата.

Прегърнали мисията Божията истина да достигне до всеки човек, Центърът за образователни инициативи „Двери” и Западно- и Средноевропейската епархия, в присъствието на патриарх Неофит, представиха сборника „Иконите разказват”, предназначен за незрящите хора. Изданието показва 12 адаптирани икони и свещени изображения от Рилския манастир и на брайлово писмо разказва за евангелския произход и значение на основните християнски празници. За първи път хората със зрителни проблеми могат да докоснат нарисуваните чрез релеф образи и да придобият представа за религиозната живопис.

Книгата „Иконите разказват” дава възможност на физически слепите хора да се докоснат до света на православната икона, да видят с духовните си очи нейната красота и да разберат посланията, които тя отправя към нас – казва Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. − Това издание е нашият опит да споделим с тях невидимата за очите благодат на Божието царство, да ги запознаем с личността на Иисус Христос така, както го описват Боговдъхновените иконографи на Рилската света обител. Надявам се тази книга да е едно добро начало за плодотворна мисия сред незрящите наши сънародници.

Книгата „стъпва” върху друг сборник – „21 икони от Рилския манастир”, от които са избрани изображенията и са разказани образно, включително и чрез аудио глас.

Представени са две от най-красивите икони на Рилския манастир – на Христос и на Света Богородица Всецарица – разказва Златина Каравълчева от Центъра за образователни инициативи „Двери”. – Останалите десет изобразяват най-големите Господски и Богородични празници, сред които Въведение Богородично, Рождество и Възкресение Христово, Петдесетница. Интересното е, че тези икони са малко познати на редовните посетители и дори на самото братство, тъй като се намират на високо място в иконостаса, на един от страничните параклиси на Съборния храм. Но със съдействието на монасите те бяха свалени и показани след реставрация в целия им блясък. С нашето уникално издание за незрящи ние вече имаме прокарана пътека и си заслужава църковните музеи да помислят за представянето на икони с кратко описание на брайлово писмо. На Запад вече има много галерии, които въвеждат тази практика, и не е толкова трудно осъществимо.

Проповедта е много важна за незрящите хора, но тя трябва да бъде придружена и с онагледяване чрез релефни изображения, смята Диана Томова, учителка по религия в Училището за слепи деца „Луи Брайл” и автор на идеята за сборника.

Преди доста години тук беше Йерусалимската икона – мисля, че и ти също беше, нали – обръща се тя към някогашната си ученичка Ваня Димитрова, днес 29-годишна редакторка и музикантка. − Тя беше дете, когато заведохме половината училище да се поклони пред иконата. Тогава едно от децата ме попита дали може да я пипне и аз му казах: „Всъщност ще пипнеш стъкло и няма да разбереш нищо, трябва някой да ти разкаже в детайли какво има на иконата.” Докато в нашата книга – макар че зрителните представи не могат да се сравняват с осезанието, чрез докосването на релефа могат да се разберат доста неща.

Ако може да допълня – включва се в разговора и Ваня. − Докосването не може напълно да компенсира зрението, но все пак е вълнуващо да пипнеш, да знаеш къде е десницата на Господа, който благославя. И да целунеш точно нея, а не някъде долу на стъклото, където няма нищо. Специално за Йерусалимската икона си спомням − аз тогава бях в трети клас и усетих колко силна е благодатта. Но дори и да не можеш да се докоснеш, Божията сила от иконата действа на душата.