Съкровищницата от документи, ръкописи и печатни книги, които Зографската света обител съхранява от векове, събра на международна конференция в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” учени от Европа и Америка. На форума те представиха последните си открития при работата с архивите на манастира.

Зографският манастир води началото си вероятно от IX-X век. Според легендата, описана в т.нар. Сводна грамота, той е основан от братята Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид, които решили да изградят църква на мястото на сегашната обител. Те приготвили дъска, за да изобразят лика на своя небесен покровител, но тъй като не се разбрали кой да бъде той, помолили Господ да им открие името му. И на следващата утрин видели изрисувана иконата на Св. Георги, откъдето дошло и името на манастира.

В началото на миналия век ученият Йордан Иванов открива Сводната грамота, обогатените знания за която бяха представени на конференцията.

За първи път се излагат всички копия на документи, свързани със грамотата, и на основата на тези описания е направен анализа кога и по какъв начин възниква манастирът “Св. Георги Победоносец” – разказва проф. Андрей Бояджиев от Катедрата по кирилометодиевистика на СУ. − Но тъй като все пак се опираме на легенда, събирана от няколко източници, винаги остава едно съмнение, че обителта е основана именно през 919 г. Въпреки това, за нас са важни връзките, които този документ прави с другите манастири, извори и легенди. Сводната грамота е интересна също така от гледна точка на текста и заради изгледа си – тя е един от най-дългите свитъци, запазени някога в славянската писменост.

Манастирската библиотека пази документи, свързани с ранната старобългарска писменост. В нея отново се съхранява и „История Славянобългарска” на отец Паисий.

Още от самото си възникване манастирът е свързан със славянската писменост и просвета – казва проф. Андрей Бояджиев. – Най-старият запазен документ в него датира от средата на Х век и той е отражение на онази старобългарска епоха, от която, за съжаление, нямаме много запазени ръкописи, но именно от нея започва развитието на българската култура. Така с помощта на зографските архиви ние намираме връзка между старобългарската култура и тази от т.нар. Сребърен век (14-ото столетие). И тъй като става дума за жива култура, можем да проследим как тя се променя и развива в рамките на десет века в един културен център, който не е спирал своето богослужение.

Копия на някои от тези образци в момента могат да се видят на изложбата, открита в библиотеката на университета. Тук са снимки и на „Драгановият миней”, и на „Зографските листове”, и на “История Славянобългарска”.

За първи път български манастир прави изложба, която се опитва да разкрие цялостната структура на своите ценности, свързани с историята, културата, духовността – и това са неразривни неща, тъй като ние не живеем само в духовния, но и в материалния свят – казва свещеник Козма Поповски от Църковно-историческия институт при Патриаршията. – Никой не знае колко документи съхранява обителта, защото постоянно излизат нови, тъй като систематични проучвания на зографското архивно наследство не е имало и това са първите опити. Можем да кажем, че по-късният архив на манастира е изцяло непроучен, но дори и за познатите паметници продължават да излизат много нови данни и те ни дават един по-задълбочен поглед. А връзките, които учените правят с архиви, съхранявани на други места, доказват все по-ясно колко Зографският и Атонските манастири са били свързани с останалия православен свят − и не само.