Най-старата човекоподобна маймуна, която се е придвижвала и на два крака, наподобявайки човешката походка, е живяла в Европа. За това свидетелстват останки от кости, намерени в германската провинция Бавария. В международния екип, разчел значението на палеонтологичната находка, участва и българският учен от БАН проф. Николай Спасов.
Човекоподобната маймуна е наречена Данувиус – на името на келтско-римския бог на река Дунав. Откриването на скелетните й останки коренно променя представата на учените за ранната еволюция на човешкото семейство, смята проф. Николай Спасов.
Става дума за човекоподобна маймуна на 11,6 милиона години, която представлява не само нов вид, но и нов род за науката – разказва той. – В начина си на придвижване тя съчетава белези, типични за висшите съвременни човекоподобни маймуни като шимпанзе, горила и орангутан, с белези, свързани с двуногия начин на придвижване на човека. Т.е. Данувиус е можел да увисва с предните си крайници по дърветата, но заедно с това и да се придвижва с изпънати задни крайници, подобно на човека. Установихме го по запазените дълги кости и фаланги от предните и задните му крайници. А това означава, че гледайки Данувиус, можем да си представим последния общ предшественик, от една страна, на човекоподобните маймуни, и, от друга страна, на линията, тръгнала към човека.
По време на разкопките са открити общо 40 кости на четири индивида – два женски, един мъжки и един млад представител на вида. От останките може да се направи заключението, че Данувиус е достигал до метър височина, като мъжкият е тежал около 31 кг., а женският около 18 кг. Човекоподобната маймуна е имала широк и плосък гръден кош и удължени поясни прешлени – приличащи на човешките, и това й е позволявало да поставя центъра на тежестта над изправените си бедра при придвижването си на два крака.
От стотиците останки на бозайници, намерени в находището, ние трябваше да отделим онези кости и фрагменти, които са от човекоподобните маймуни – казва проф. Николай Спасов за работата си под ръководството на проф. Мадлен Бьоме от Тюбингенския университет. – И след това да ги сравним със съвременни изкопаеми човекоподобни маймуни, за да си представим от коя част на скелета са тези фрагменти, както и най-важното – да направим функционалния им анализ. Именно този функционален анализ ни помогна да си представим начина на придвижване на Данувиус.
В случая от изключително значение е, че става дума за човекоподобна маймуна от Европа, тъй като един от най-големите спорове в палеонтологията е защо човекът се изправя и кога и къде става това. В подкрепа на тезата, че отговорът на всичките тези въпроси води към Старият континент, са и откритията, направени преди две години на Балканите.
Находките са само две и идват от Балканския полуостров – казва още проф. Николай Спасов. – Грекопитекът е наречен така при описанието на долна челюст, открита край Атина. Намерен е и зъб по време на разкопки в българския град Чирпан, който принадлежи към същия род.
С помощта на тези открития ние успяхме да докажем, че грекопитекът е представител на линията, водеща директно към човека, тъй като е живял преди 7,2 милиона години. Скоро след това излезе и статия, според която преди шест милиона години по крайбрежието на остров Крит също е вървяло двуного същество.
Тези човешки предшественици са живели малко преди появата на австралопитека в Африка. А това означава, че във времето, когато на Черния континент се появяват първите предчовеци, в Европа вече е крачело двуного същество. Проф. Николай Спасов обещава още изключително вълнуващи, по думите му, открития, свързани с останки на първия предчовек – грекопитекът, намерени в находището край Чирпан.
Снимки: Диана Цанкова, личен архив, Reuters
Пред прага на светлото Рождество Христово – Бъдни вечер, Негово Светейшество патриарх Даниил Български и митрополит Софийски отправи своето обръщение към всички чеда на Православната ни Църква. "Притихнали в молитва, събрани около топлото домашно..
Бъдни вечер е един от тези тихи семейни празници, изпълнен с надежда за дните, които предстоят. На границата между миналото и настоящето православните българи, където и да са разпръснати по света, се събират, за да посрещнат бъдните дни. По традиция..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно..
Тази година празникът Рождество Христово за Българската източноправославна епархия в Съединените щати, Канада и Австралия е особено вълнуващ! Сбъднаха..
Пред прага на светлото Рождество Христово – Бъдни вечер, Негово Светейшество патриарх Даниил Български и митрополит Софийски отправи своето обръщение..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според..