Изпитвайки вярата на Авраам, Бог му заповядва да принесе в жертва единствения си син Исаак. Ала в мига, в който бащата с се готви да изпълни Божията заръка, ангел Господен се спуска от небето, за да спре ръката му.

Старозаветният разказ за жертвоприношението на Авраам е една от притчите, описани в Библията, за намесата на ангели в човешката съдба. Според Евангелието, архангел Гавриил благовестява на Дева Мария, че ще роди Божия син, а след раждането Му ангел предупреждава Йосиф да Го отведе в Египет, когато цар Ирод заповядва да бъдат избити младенците във Витлеем. Пред гроба на Христос, отново ангел се явява на жените мироносици, дошли да помажат тялото Му, за да им възвести за Възкресението на Спасителя.

В земния си живот, макар като християни да се уповаваме на Божията закрила, ние изпитваме страх, губим себе си сред съблазни и трудни избори, чувстваме се слаби и сами. Затова и вярата, че до нас неизменно стои едно небесно създание, което Господ специално е избрал, за да ни направлява и предпазва, ни дава усещането за спокойствие и твърдина. С т.нар. ангел пазител ние споделяме хубавите и лошите моменти, опитваме се със сърцето си да чуем напътствията, които той ни дава, и понякога към него отправяме молитвите си, както го правим към Иисус Христос, Божията майка и светиите.

Вярваме, че в тайнството на кръщението всеки един от нас получава своя ангел пазител. И най-страшното е да разочароваме този ангел с постъпките си, в противовес на Евангелието, което донесе Господ Иисус Христос – казва отец Ангел Ангелов, предстоятел на столичния храм „Св. София”. – Има множество религиозни картини на тази тематика, изобразяващи как ангелът, в страшните и трудни моменти в живота на човека, се намесва, за да предотврати трагедия. Ние вярваме също, че именно ангелът пазител ни помага, когато желаем да се въздигаме духовно, защото като християни най-важното е да се стремим към нашия Бог.

И тъй като човешката природа се изкушава да облече в материален образ онова, което стои отвъд нейните сетива, и днес се наслаждаваме на тези Божии вестители, „очовечени” с ефирна красота върху платната на художниците.

Множество исторически случки за явяването на ангели в човешки образ дават основание на творците да изобразяват тези безплътни сили в човешки вид – обяснява отец Ангел. − А за да покажат небесната им същност, на ангелите се поставят криле. В някои небългарски храмове дори могат да се видят пера, за които се твърди, че са ангелски, но това, разбира се, не е вярно. Църквата изповядва, че ангелите са безплътни, т.е. не носят нищо от материалността на този свят. В първата глава на Библията – Битие, се казва, че в началото Бог създаде небето и земята. И според тълкуванието на отците на църквата под „небе” те разбират небесния свят, т.е. ангелите са първосъздадените, а след това цялата материалност. Разбира се, като венец на Божието творение се явяваме ние, хората. Така че ангелите носят антропоморфен вид заради разказите, които сме наследили за тях.

Представяйки си ги в човешки образ, дали понякога не се отнасяме към тях с нехайството, с което постъпваме към ближния? Тогава обаче рискуваме да отдалечим от себе си своя ангел, така нужен за спасението на човешката душа.

Човекът носи своята слабост, вследствие на завещания му грях от неговите прародители – казва още свещеникът. – Всичко, което върши той на този свят, не е най-доброто. Макар и влязъл в пътя на Бога, той се отклонява, затова и се нуждае от ангела-пазител, който да му покаже истинността и правилната посока. Трудно е на човек да се оправи в своята греховност, да търси завещаното му съвършенство – „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец”. А какво по-добро от това да го подкрепи именно онзи, който стои толкова близко до Божия престол и гледа на материалния свят по различному.

Обичаме да казваме, че някой особено благ наш събрат сякаш е надарен с ангелска порода. Но човек не е призван за ангелоподобие, добавя отец Ангел. Според него най-важното за хората е да не крият любовта си и навсякъде да я показват. Защото по това сме Христови – когато се обичаме един другиго и когато обичаме Господа.