Колкото големи са газовите амбиции на България, толкова големи са и проблемите пред реализацията им. Това става ясно от събития, които съпровождат осъществяването на проекта за руски газопровод „Турски поток“ и разклонението му през България по посока на Централна Европа, което бе кръстено „Балкански поток“ от самия премиер Бойко Борисов.

Едно интервю на американския заместник държавен секретар Дейвид Хейл за Българското национално радио, излъчено в събота, предизвика истинска медийна буря. Само три дни след официалното откриване на „Турски поток“ от лидерите на четирите страни, участващи в проекта – Русия, Турция, България и Сърбия, американският дипломат №3 в йерархията изля същински леден душ върху властите в България като заяви, че Вашингтон е против втората тръба на „Турски поток“ през България, тъй като я разглежда като геостратегически проект на Русия. „Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. „Северен поток 2“ и втората линия на „Турски поток“ са проблем, защото не осигуряват енергийна диверсификация за Европа“, смята Хейл. За сметка на това обаче, дипломатът приветства решението на правителството държавната компания „Булгартрансгаз“ да придобие 20% от капитала на компанията Gastrade S.A., която изгражда терминала за втечнен природен газ край гръцкия град Александруполис. От него страната има намерение да се снабдява със синьо гориво от САЩ и Катар. Според заместник държавния секретар това ще подобри газовата диверсификация на целия Балкански полуостров.

България има амбицията да стане европейски газов хъб, от който да се снабдяват всички заинтересовани европейски страни с идващ от различни източници газ. Засега този газ е единствено руски и „Балкански поток“ с нищо не променя това положение. Или, както наскоро беше казала американският посланик в София Херо Мустафа, в този проект България играе единствено ролята на транзитна страна, от което няма съществена полза, още повече, че строежът на газопровода на българска територия се плаща от България и надхвърля сумата от 1.1 млрд. евро. В най-добрия случай тези пари може да се върнат след 5-6 години. Точно това поставят под съмнение редица икономически експерти, които не вярват много във финансово-икономическите ползи от съоръжението. Анализатори на консултантската фирма Еmеrgіng Еurоре смятат, чe „Typcĸи пoтoĸ“ щe имa ĸaĸтo пoзитивeн, тaĸa и нeгaтивeн финaнcoв eфeĸт зa Eвpoпa, нo тoй cъc cигypнocт щe бъдe пpeчĸa зa пocтигaнeтo нa eнepгийнa нeзaвиcимocт нa EC.

Строителството на газопровода на българска територия напредва и се очаква идния май да бъде готов. Ще реши ли София да се противопостави на Вашингтон, както това прави Германия със „Северен поток 2“, или пък ще спре под натиск отвън строителството на „Балкански поток“? Не е ли малко късно да се погребва едно наполовина готово съоръжение, в което вече са вложени немалко пари? Отговорите се очакват, но въпреки неяснотата високопоставеният американски дипломат препотвърди, че САЩ ще продължат подкрепата си за модернизацията на българските въоръжени сили, за изграждане на защитена от манипулации 5G комуникационна мрежа и за укрепване на върховенството на закона в страната ни. Т.е. Щатите запазват досегашната си политика по отношение на съюзника си в НАТО България.

Ще успее ли София да балансира между двете велики сили, които в момента са в остра конфронтация по редица глобални и регионални проблеми? Трябва да се намери магическа формула, която да позволи на България да поддържа нормални отношения с всички държави, които представляват интерес за нея. Това няма да е лесно.