Едно от най-предпочитаните сладки изкушения в света е шоколадът. Разноцветните му опаковки, карат малки и големи да се спират пред отрупаните с него стелажи в магазините. Разнообразните видове, често ни изправят пред дилеми или угризения да не нарушим своята форма. След кратък размисъл, обикновено махваме с ръка и мислейки си – „това са само няколко калории в повече“ – грабваме грижливо опакованото лакомство и бързаме към касите, за да не се разубедим.
Шоколадът е познат на хората още от дълбока древност. Първите сведения за него са датирани около 2000 г. преди Новата ера в земите на днешно Мексико.
В България един от първите му индустриални производители е роденият в македонското село Галичник Аврам Чальовски.
Аврам Чальовски, започнал като продавач на боза по улиците на София, успява да спести малкото спечелени пари и да си купи кон и мелница – разказва за предприемача хроникьорът Мариана Мелнишка. – Заедно с един работник започва да произвежда тахан халва в малка работилница.
После започва да преработва и сусам, както и да произвежда други захарни изделия като какао и шоколад. По-късно открива фабрика и в Бургас, като и за него важи същото, както за много други индустриалци – където има производство, има и благотворителна дейност. Междувременно неговото производство печели сребърен медал в Милано, златен медал в Лондон, награди в Атина, Солун, Пловдив.
Отличията от световните изложения, се дължат на качеството на продуктите, които използва. Неговите фабрики разполагат с най-модерната за времето си техника за производство, пакетиране и етикетиране на сладките изделия. Въпреки положението и успешния си бизнес, индустриалецът и семейството му живеят скромно.
Наред със заплатите, той често отпуска заеми на своите служители, осигурява им и някои продукти от първа необходимост. Самият той е един от дарителите на Зографския и Рилския манастир, както и на църквата в родното си село. Едно от даренията му са и 10 милиона златни лева, които да послужат за подпомагане на бедни и болни сираци от работнически семейства. Чальовски е един от основателите на Македонската народна банка, която кредитира големи търговци, индустриалци и занаятчии. Централата ѝ е в София, а тайната ѝ мисия е да финансира революционните отряди, борещи се за освобождението на Македония от османския поробител. Умира на 3 ноември 1943 г, а няколко години след комунистическия преврат от 9 септември 1944 г, фабриките му са национализирани, а богатството – разграбено. Въпреки това, животът и делата му, показват, че човек може да успее, разчитайки на собствените си сили и качества, но никога не бива да забравя, откъде е започнал и кои са корените му.
Друга емблематична за производството на шоколад у нас фигура – Велизар Пеев е основателят на една от най-известните родни марки, чието производство продължава и днес в град Своге. В началото на миналия век, индустриалецът открива първата си фабрика в столицата и започва да внася какаови зърна от Латинска Америка и Нидерландия. Постепенно шоколадът, произведен у нас, успешно започва да конкурира европейските образци и печели отличия на международни панаири в Берн, Виена и Париж. Освен на качеството, Велизар Пеев държал изключително много и на опаковката на сладкото изкушение. Част от шоколада се продавал в дървени кутии, а една от сериите с бонбони, работниците му обвивали в с хартия, върху която били флаговете на всички държави. Онзи, който успеел да събере всички, получавал награда – килограм шоколад.
Скоро мълвата за новото производство достигнала всички краища на България, а търсенето се увеличило в пъти. Това принуждава предприемача да построи нова фабрика. Условията, на които трябва да отговаря новото място са да бъде близо до столицата, да има железопътна линия и достатъчно водни ресурси, които да осигуряват енергия за машините. На всички тях отговаря град Своге. Оборудването за нея е закупено от Германия, Италия и Австрия, а строежът и експлоатацията ѝ, осигуряват работа за над 400 души от региона.
Снимки: архив
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна Домника, мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници. Сведенията за св. Григорий, еп...
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...