Милена Тодорова постигна най-големия успех за страната ни в младежкия биатлон – тя завоюва три медала в три различни дисциплини на световното първенство в Ленцерхайде (Швейцария). Двайсет и две годишната българка спечели сребро в индивидуалната дисциплина и бронзови отличия в спринта и в преследването. През тази седмица тя ще дебютира при жените на световното първенство по биатлон, но голямата й цел за сезона е златният медал на европейския шампионат за нейната възраст.
Три медала не очаквах да спечеля на световното първенство – казва Милена Тодорова. – Наистина бях готова за по-тежката писта и за по-голямата надморска височина, но не предполагах в коя дисциплина ще взема медал. През цялото лято тренирах на открито на Белмекен и физически бях подготвена за състезанието. За съжаление, стрелбата не ми се получи особено добре, но все пак с бягането успях да компенсирам повечето грешки. И уверено мога да кажа, че постигнах прогреса, за който работя вече толкова години.
Младата алпийка се озовава на пистата по биатлон случайно, след като лекар препоръчва на родителите й да се занимава с някакъв спорт. Започнах на шега заради здравословен проблем, но днес не мога да си представя, че бих правила нещо друго, спомня си тя. И си поставя толкова високи цели, колкото са и планинските простори, от които всеки ден поглежда към света.
Мащабите на планината и широките хоризонти, които всекидневно я заобикалят, действат “психически освобождаващо” на Милена. Но може би най-голямото въодушевление тя черпи от своя приятел – спортистът на България за 2019 г., Владимир Илиев. И двамата от Троян, и двамата със сребърни медали от световни първенства по биатлон, днес техният поглед е устремен единствено към върха.
Разбира се, че да имаш такъв човек до себе си е още едно голямо вдъхновение и мотивация – казва биатлонистката. – Защото виждаш как някой друг също може да постигне успех, въпреки че не сме многобройна делегация и идваме от малка страна. Смятам, че приятелството стимулира постиженията на пистата.
Според Милена, нейната олимпиада ще настъпи в Милано през 2026 г. и тогава тя ще спечели своя най-голям медал. Неслучайно Екатерина Дафовска става най-големият й пример и съветник в спорта. Когато единствената ни засега олимпийска шампионка по биатлон слуша българския химн в Нагано, Милена е новородено бебе. И сякаш съдбата посочва кой ще наследи легендарната биатлонистка.
Ирина Никулчина от златното поколение в женския ни биатлон посочва Милена като най-голямата надежда в техния спорт. Включително защото се раздава на всяка тренировка. Винаги трябва да влагаш 100, дори 110 процента от себе си, особено знаейки, че го правиш с някаква цел, добавя състезателката. А каква по-добра мотивация може да има от олимпийски медал с най-благороден отблясък.
Снимки: личен архивПреживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..