Милена Тодорова постигна най-големия успех за страната ни в младежкия биатлон – тя завоюва три медала в три различни дисциплини на световното първенство в Ленцерхайде (Швейцария). Двайсет и две годишната българка спечели сребро в индивидуалната дисциплина и бронзови отличия в спринта и в преследването. През тази седмица тя ще дебютира при жените на световното първенство по биатлон, но голямата й цел за сезона е златният медал на европейския шампионат за нейната възраст.

Три медала не очаквах да спечеля на световното първенство – казва Милена Тодорова. – Наистина бях готова за по-тежката писта и за по-голямата надморска височина, но не предполагах в коя дисциплина ще взема медал. През цялото лято тренирах на открито на Белмекен и физически бях подготвена за състезанието. За съжаление, стрелбата не ми се получи особено добре, но все пак с бягането успях да компенсирам повечето грешки. И уверено мога да кажа, че постигнах прогреса, за който работя вече толкова години.

Младата алпийка се озовава на пистата по биатлон случайно, след като лекар препоръчва на родителите й да се занимава с някакъв спорт. Започнах на шега заради здравословен проблем, но днес не мога да си представя, че бих правила нещо друго, спомня си тя. И си поставя толкова високи цели, колкото са и планинските простори, от които всеки ден поглежда към света.

Мащабите на планината и широките хоризонти, които всекидневно я заобикалят, действат “психически освобождаващо” на Милена. Но може би най-голямото въодушевление тя черпи от своя приятел – спортистът на България за 2019 г., Владимир Илиев. И двамата от Троян, и двамата със сребърни медали от световни първенства по биатлон, днес техният поглед е устремен единствено към върха.

Разбира се, че да имаш такъв човек до себе си е още едно голямо вдъхновение и мотивация – казва биатлонистката. – Защото виждаш как някой друг също може да постигне успех, въпреки че не сме многобройна делегация и идваме от малка страна. Смятам, че приятелството стимулира постиженията на пистата.

Според Милена, нейната олимпиада ще настъпи в Милано през 2026 г. и тогава тя ще спечели своя най-голям медал. Неслучайно Екатерина Дафовска става най-големият й пример и съветник в спорта. Когато единствената ни засега олимпийска шампионка по биатлон слуша българския химн в Нагано, Милена е новородено бебе. И сякаш съдбата посочва кой ще наследи легендарната биатлонистка.

Ирина Никулчина от златното поколение в женския ни биатлон посочва Милена като най-голямата надежда в техния спорт. Включително защото се раздава на всяка тренировка. Винаги трябва да влагаш 100, дори 110 процента от себе си, особено знаейки, че го правиш с някаква цел, добавя състезателката. А каква по-добра мотивация може да има от олимпийски медал с най-благороден отблясък.