Близо два милиона негативи, наследство от някогашното предприятие “Българска фотография”, отлежават в държавните архиви. Черно-белите филми са запечатили моменти от живота в социалистическа България и очакват специалистите да ги извадят на светло, за да оценят стойността им за историята.
Крачка в тази посока направи Плевенският държавен архив, визуализирайки на винил част от фотографското си наследство в изложбата “Позитивни спомени от старите негативи”. В залата на Държавната агенция “Архиви” в столицата са изложени 20 табла, които разкриват разнообразното лице на града – архитектура и благоустройство, военно дело, промишленост, туризъм, здравеопазване, култура, спорт. И тъй като са използвани не само кадри от “Българска фотография”, но и частни архиви, представеният период обхваща също години преди смяната на политическия строй.
Маринела Йорданова, началник на архивите в Плевен, се спира пред някои от таблата, съхранили знакови моменти за града.
Сред тях може би най-ценно място заема паното с фотографиите на творците, прославили с таланта си Плевенския район – актьорът Георги Парцалев, оперните певци Асен Селимски и Михаил Попов, писателите Дончо Цончев и Любен Дилов, композиторът Боян Икономов.
“Това е изглед от центъра на Плевен през 1956 г." – започва разказа си Маринела Йорданова.
"Сред забележителностите показваме парка “Кайлъка”, а в раздела “Здравеопазване” една вече несъществуваща аптека от 40-те."
"Културното развитие на града пък е представено с театъра и операта, със Северняшкия ансамбъл. Не можем да подминем също така характерните за този период манифестации, типичното за района лозаро-винарство, модата, прическите. "
"Интересен кадър показва как учителки от Майчинското училище възпитават децата да благодарят на Бог за положената пред тях храна."
"Научаваме и че в Плевен някога е имало летище и добре развита промишленост, за която свидетелстват тютюневата фабрика, една вакуумна инсталация и Сдружението на индустриалците от 1943 г."
"Изложбата завършва с изображения на младежките бригади и на известния хотел “Балкантурист”."
Според Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”, в областните поделения също се съхранява огромен обем снимков материал и неговото дигитализиране ще съхрани и популяризира наследството от миналото.
“Този масив е неоценим извор за целия обществено-политически, социален, културен и икономически живот на България в периода на социализма – каза Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”. – Макар и идеологически много оцветен, защото е използван за пропаганда, ние започваме да откриваме този исторически източник за българската публика. Първата крачка към изваждането му на бял свят направихме с дигитализирането на 400 хиляди контактни копия, а втората е проектът на колегите от Плевен. Надявам се този архив да достигне и до училищата, за да се работи с него в часовете по история.”
Снимки: Диана Цанкова
На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне. Той е един от дванадесетте големи Господски празници през годината и е утвърден още в първите векове на християнството. Според разказа в Евангелието според свети евангелист..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен,..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..
На 6 февруари Православната църква почита един от т. нар. апостолски мъже – ученици на Христовите апостоли – преподобни Вукол, епископ Смирненски,..