Близо два милиона негативи, наследство от някогашното предприятие “Българска фотография”, отлежават в държавните архиви. Черно-белите филми са запечатили моменти от живота в социалистическа България и очакват специалистите да ги извадят на светло, за да оценят стойността им за историята.
Крачка в тази посока направи Плевенският държавен архив, визуализирайки на винил част от фотографското си наследство в изложбата “Позитивни спомени от старите негативи”. В залата на Държавната агенция “Архиви” в столицата са изложени 20 табла, които разкриват разнообразното лице на града – архитектура и благоустройство, военно дело, промишленост, туризъм, здравеопазване, култура, спорт. И тъй като са използвани не само кадри от “Българска фотография”, но и частни архиви, представеният период обхваща също години преди смяната на политическия строй.
Маринела Йорданова, началник на архивите в Плевен, се спира пред някои от таблата, съхранили знакови моменти за града.
Сред тях може би най-ценно място заема паното с фотографиите на творците, прославили с таланта си Плевенския район – актьорът Георги Парцалев, оперните певци Асен Селимски и Михаил Попов, писателите Дончо Цончев и Любен Дилов, композиторът Боян Икономов.
“Това е изглед от центъра на Плевен през 1956 г." – започва разказа си Маринела Йорданова.
"Сред забележителностите показваме парка “Кайлъка”, а в раздела “Здравеопазване” една вече несъществуваща аптека от 40-те."
"Културното развитие на града пък е представено с театъра и операта, със Северняшкия ансамбъл. Не можем да подминем също така характерните за този период манифестации, типичното за района лозаро-винарство, модата, прическите. "
"Интересен кадър показва как учителки от Майчинското училище възпитават децата да благодарят на Бог за положената пред тях храна."
"Научаваме и че в Плевен някога е имало летище и добре развита промишленост, за която свидетелстват тютюневата фабрика, една вакуумна инсталация и Сдружението на индустриалците от 1943 г."
"Изложбата завършва с изображения на младежките бригади и на известния хотел “Балкантурист”."
Според Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”, в областните поделения също се съхранява огромен обем снимков материал и неговото дигитализиране ще съхрани и популяризира наследството от миналото.
“Този масив е неоценим извор за целия обществено-политически, социален, културен и икономически живот на България в периода на социализма – каза Михаил Груев, председател на Държавната агенция “Архиви”. – Макар и идеологически много оцветен, защото е използван за пропаганда, ние започваме да откриваме този исторически източник за българската публика. Първата крачка към изваждането му на бял свят направихме с дигитализирането на 400 хиляди контактни копия, а втората е проектът на колегите от Плевен. Надявам се този архив да достигне и до училищата, за да се работи с него в часовете по история.”
Снимки: Диана Цанкова
Навършват се 131 години от рождението на цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение – Обединител. Роден в предпоследния януарски ден на 1894 година, бъдещият български цар Борис III се появява на..
На 30 януари Православната църква чества светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и свети свещеномъченик Иполит, папа Римски, свети благоверен цар Петър Български и преподобни Сергий Къпински...
На 29 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец и свети мъченик Димитрий Сливенски. Игнатий Богоносец е роден в Антиохия. Според преданието е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което..
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен,..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..
На 4 февруари Православната църква чества преподобни Исидор Пелусиотски – един от Отците учители на Църквата, теолог, автор на богословски..