На 13-ти март България обяви извънредно положение, заради заплахата от бързото разпространение на коронавируса. Част от работодателите, които имаха възможност, пренастроиха ритъма на дейността си и организираха за служителите си дистанционна форма на работа, още преди да влязат в сила препоръките на Министерството на труда и социалната политика.

Предизвикателството да работиш в домашни условия, мнозина приеха като нещо съвсем логично и приложимо в условията на дигиталния свят, в който живеем.

„Българинът е нагласен да мисли креативно - отбеляза наскоро в интервю за БНТ психотерапевтът д-р Ирина Милина. Ние сме изобретатели, комбинатори и се очаква в един такъв момент да измислим нещо, което ще помогне на хората. Доказали сме на света, че наши изобретения са достатъчно популярни вече. Що се отнася до т.нар. изолация, не бива да спекулираме с тази дума, а да се опитаме така да подредим деня си, че да включим всички, с които сме изолирани заедно.“

А най-печеливши, при създадените условия, се оказаха децата, които започнаха да се радват на повече внимание от страна на родителите си.

Пренареждането на ценностите в полза на семейството доскоро сякаш изглеждаше като недостижима утопия. Сега обаче, щастливите усмивки на децата, които общуват повече с родителите си са вече факт. Именно това накара някои родители да изтъкнат предимствата на принудителната самоизолация, която успя да размести приоритетите в полза на семейството. „Може би е хубаво да се замислим дали пък целогодишно да сме под карантина? - шеговито отбелязва в социалната мрежа родител. – Заради най-ценното ни на този свят! Утре може и да умра от гадинката, но тези дни, изкарани в семейството, остават безценни! Докато всичко отново се върне в обичайния ритъм! Бъдете здрави и силни! Ще преминем и през това. А после ще сме благодарни! И те на нас!"

А за тези, които не са семейни и ще останат сами в празните жилища психологът д-р Милина препоръчва:

„Няма лошо да помълчим и да запазим тишина. Когато е тихо, ние се вглеждаме в себе си и намираме много неща, които бихме могли да  променим и да станем по-добри. Вместо да седим пред телевизора или във Фейсбук и да се нагнетяваме непрекъснато от тревожната информация, можем да помислим как да направим хората около нас щастливи и да им помогнем.“

Повечето българи, както и останалите хора по света, затворени между четири страни заради карантината, се опитват да гледат положително. В социалните мрежи те започнаха да споделят едни на други предимствата да поемеш за малко глътка въздух и да дадеш рестарт на светогледа си. А сега и последните напъни на отложената във времето зима, допълнително приканиха българите да останат по домовете си. Сякаш по естествен начин природата ни показва, че е време да натиснем пауза – да си останем у дома, да се насладим на хубав филм или книга, да разгледаме виртуално някой музей или да проследим оперен спектакъл.

Що се отнася до работния процес – той също поема в различна посока. Преди разрастването на пандемията, много работодатели не бяха особено склонни да оставят служителите си да работят от домовете си, но този „неочакван експеримент“ спечели много поддръжници, най-вече сред родителите, които искат да работят, но няма на кого да оставят децата си. Някои работодатели дори обмислят да възприемат този вариант като по-гъвкава възможност за работа. Това би означавало стъпка към така дългоочакваната реформа, която ще преразпредели истинските приоритети в живота. А предимства изглежда има и за двете страни. Работодателите спестяват разходи за поддръжката на работни места, електроенергия, отопление и др. битови услуги. Работещите преоткриват по-свободния ритъм на работа, без загуба на време и допълнителни средства за придвижване към работното място.

Дали това е работата на бъдещето? – предстои да видим.

Снимки: lekaribg.net, БТА