Тези интервюта бяха планирани, но вдъхновени от съвсем други идеи . С проф. Христо Йоцов щяхме да представим програмата, с която отбелязва своята 60-годишнина на концерт с Биг бенда на БНР (отложен), а с Владимир Кърпаров трябваше да говорим за новите му проекти в Германия (също отложени, но с оптимистични очаквания).
Проф. Йоцов беше сред първите, ако не и първият лидер на музикантско сдружение, който направи емоционално обръщение към колегите си и ги увери, че Българската музикална асоциация (БМА) – организацията, на която е председател (създадена през 2012 г.), ще се бори за правата на музикантите на свободна практика след „замразяването“ на културния живот за неопределено време. Той самият, като преподавател в НМА „Панчо Владигеров“, има сигурни доходи, но това не важи за колегите, с които работи в активното си проявление на freelancer.
„В момента е особено важно да покажем, че не седим безучастни и музикантите могат да бъдат спокойни, защото има кой да ги защити в тази опустошителна ситуация. Всички търпят загуби, но онези от нас, които не са с постоянни трудови договори, а се самоосигуряват, направо загиват. От две седмици БМА е в центъра на разговорите, които се водят с министъра на културата Боил Банов чрез специално създаден Инициативен комитет. Опитваме се да обединим всичките си интереси, предложения, специализирано мнение. Защото съставът на БМА е доста „шарен“ – от фирми, които се занимават с организацията на музикални събития, до отделните музиканти, които сами планират участията си.”
Нека припомним, че на 26 март 2020 г. Европейският парламент одобри на извънредна пленарна сесия три спешни предложения като част от съвместния отговор на ЕС срещу пандемията от COVID 19. Предвидено е пренасочване на 37 милиарда евро от наличните фондове на ЕС за граждани, региони и държави, засегнати най-силно от пандемията от коронавируса.
„Европейската програма предлага сериозни средства, които трябва да стигнат до засегнатите сектори във всяка държава. На 31 март се проведе втората конферентна среща на Инициативния комитет и министъра. Позволих си доста категорично да изразя мнение, че именно Министерството на културата и лично министърът трябва да се борят за тези пари. В техни ръце е да се създаде такава организация, че помощта да е ефективна. Подобни структурни фондове съществуват отдавна в Европа, създавайки координация и обезпеченост на независимия културен сектор. За държавния сектор е ясно – там разчитат на държавния бюджет. Самоосигуряващите се артисти обикновено не са в полезрението, но това съвсем не е „маргинална работа“ по отношение на творческия потенциал, който се крие зад думите „свободни артисти“. Настоящите финансови мерки са „спешна помощ“, идват от преструктурирани европейски фондове и на всички е ясно, че ако културата се срути сега и трябва да градим наново… Никой не иска дори да мисли за това… Единствената ни цел в момента е да имаме сигурност, че, когато кризата отмине, ще можем да планираме преместените във времето концерти, проекти и т. н. И това зависи от управлението на средствата, за които става дума.
Навсякъде се активират такива мерки според възможностите на държавата. Например Австрия е отделила 1 милиард евро за тази категория хора. Всеки от тях ще получи сума между 3000 и 5000 евро безвъзмездно, а у нас се говори за 1000 лева безлихвен заем... До следващата среща на Инициативния комитет с министъра трябва да изготвим максимално подробна статистика, защото никой досега не си е направил труда да преброи „свободните музиканти“, които според мен са около 5000. Искам да призова всички мои колеги да участват в изготвянето на тази статистика.
Няма защо да се лъжем - това няма да е последният вирус или катаклизъм, който ще ни сполети. Силно се надявам, че един от положителните ефекти от ситуацията ще бъде да се създаде такъв структурен фонд, който да гарантира съществуването на самоосигуряващите се артисти. И завършвам с една добра новина − от февруари БМА е член на Европейския музикален съвет, което е „парламентът за музика“ на Европа, а ние сме представители на България в него – отговорна и важна позиция.”
Саксофонистът Владимир Кърпаров е свободен артист в Германия от десетилетия. Как стоят нещата за самоосигуряващите се музиканти в страната, в която извънредното положение беше обявено на 23 март:
„Дни по-рано полицаи обиколиха клубовете и съвсем дружелюбно приканиха хората да напуснат, за да се спре бързото разпространяване на вируса. Оттогава всички ние – музикантите на свободна практика, сме безработни. Веднага се появиха първите петиции. В рамките на седмица министрите на културата и на финансите реагираха и стана ясно, че ще има помощи за такива като мен, за собственици на клубове (за които е най-зловещо) и всички самоосигуряващи се, за хора с малък бизнес. Направиха кандидатстването доста опростено, възможно най-лесно се попълват молбите и се подават по интернет.
Една банка пое функцията да разпредели тези средства. Единият пакет е 5000 евро в рамките на три месеца. Дано всичко отмине, но ако извънредното положение продължи, можем отново да разчитаме на помощ. Не се изисква да доказваш какви доходи си имал или какви твои концерти са били отменени. Веднага споделих какво се прави тук с мои приятели музиканти в България, за да се обърнат към агенциите за авторско и изпълнителско право. В Германия те първи отпуснаха помощи. Агенцията за изпълнителско право даде на всеки, който е регистриран и е получавал възнаграждение от нея, по 250 евро. А организацията, която се занимава с авторско право даде суми, изчислени на базата на изплатеното през минали години, а ще си приспаднат тези пари през 2022 г. от бъдещи плащания. Тъй като повечето хора в Германия живеят под наем, въведоха и друга мярка – наемодателят не може да те изгони от жилището, дори и да не си плащал наем 6 месеца, което ще бъде решаващо за много хора. Обсъжда се „да се паузират“ наемите на клубове и пр. за известно време, тъй като те така или иначе не могат да функционират.”
На 2 април председателите на всички творчески съюзи в България излязоха с отворено писмо до държавните институции, в което настояват за увеличение на средствата за култура в държавния бюджет, с цел предприемане на спешни мерки в подкрепа на творците и културните организации.
Чуйте повече в звуковите файлове.
Снимки: личен архив, Peter Gaenssle
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..