Извънредното положение в Чикаго е както в България. Разликата е, че тук можеш да излизаш в парковете, но не с групи от хора, а се следи за спазване на дистанция – разказва сънародничката ни. Повечето хора в парка са или сами, или са двойки и семейства. Спортните площадки обаче са затворени. Ако се случи много хора се съберат на едно място или ако постъпи сигнал за работещо заведение, веднага се намесва полицията. Тя обаче не глобява хората, а само ако някой бизнесмен си е позволил да отвори заведение, въпреки забраната. Не се чувства страх от органите на реда.Общуването на Дима е ограничено, основно с колеги или други родители на деца, когато правят родителски срещи.
„Повечето споделят, че са много заети с децата си, а и на мен сега ми остава по-малко свободно време, отколкото преди тези мерки. Освен моята работа, трябва да се грижа за тях вкъщи. Дистанционните уроци тук не са задължителни, но аз се опитвам да продължавам учебните им занимания, горе-долу както е през стандартния учебен ден от 8,30 до 15,30. От гледна точка на знания сега научават повече. От социална гледна точка обаче възприемат по малко, защото им липсва контакт с приятелите. Общо взето и тук всеки се оплаква от ситуацията, но пък подкрепят затварянето на училищата, макар да не е приятно за никого.“
Според Дима Синапова хората в САЩ определено се страхуват от заразата.
„Например, аз живея в една висока сграда точно до езерото в Чикаго и повечето хора сега предпочитат да са сами, когато се возят в асансьора. Дори в лобито портиерите раздават маски, макар да не са задължителни. Навън половината от хората са с маски, с шал или нещо друго, защото се страхуват“ – споделя впечатленията си българката:
„И тук повечето се тревожат за икономиката, даже милиони хора през последните седмици са подали молби за помощи в бюрата за безработни. Икономическите последствия ще се чувстват дълго време след като отшуми пандемията. Но според мен, когато свършат ограниченията, социалният живот ще си продължи както преди. Предполагам че дори и повече, защото всички, след като дълго са били изолирани, ще искат да общуват очи в очи. На мен сега културният живот определено ми липсва. Аз и моят партньор Филипо ходехме често на театър, опера. Сега Чикагската опера веднъж седмично изнася онлайн представления. Имаме приятели, чийто деца са съученици с моите, а майката е оперна певица. Миналата седмица тя изнесе концерт от вкъщи - пееше различни арии, а съпругът й акомпанира. Опитват се хората да направят нещо в момент на криза, но истинският културен живот много ни липсва“.
Снимки: Facebook /Дима Синапова/, math.uic.edu"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..