През т.г. Държавната агенция “Архиви” няма да отвори изложбената си зала, за да отбележи с документално събитие от историята на България Международния ден на архивите. Извънредната ситуация заради коронавируса обаче се превръща в шанс на днешния празник да се разходим виртуално в миналото. Чрез съхраненото наследство ние можем да се запознаем с необикновени хора и да съпреживеем случки, белязали не само пътя на страната ни, но и нас самите като граждани и личности.

На сайта на агенцията вече са качени 47 дигитални изложби, създадени между 2007 г. и 2020 г., които представят важни исторически събития и личности, както и годишнини от установяването на дипломатически отношения с други страни. Изложбите разказват за най-успешния столичен кмет Иван Иванов, за приемането на Търновската конституция и изграждането на новата българска столица София, за зараждането на гражданското общество у нас и протестите срещу обгазяването на крайдунавския град Русе, за съдбата на българските евреи, за княз Александър Батенберг, за космическия учен Виден Табаков, за писателя Йордан Йовков, за пътешественичката Люба Кутинчева и много други.

Създаването на документална памет за историята на страната ни започва след Освобождението, но отделни свидетелства ни връщат векове назад – например най-старата хроника от 14-и век. Архивите пазят сведения и за не една епидемия, взела жертви сред българския народ.

Агенцията продължава да обогатява архивите си благодарение и на роднините, решили да споделят наследените снимки и документи. Най-интересните фондове, постъпили в последно време, са свързани със земеделския водач Г.М. Димитров, с литераторите Евгения Марс, Валери Петров, Леда Милева.

“Постъпи първият ръкопис на може би най-знаменитото детско стихотворение на Леда Милева – “Зайченцето бяло”, кореспонденцията й с други писатели, нейни преводи още от ученическите й години в американския колеж. Изключително ценен е фондът на Валери Петров, който представя лабораторията на твореца, макар и неголям като обем. От него се вижда как поетът е работил още от ученическите си години и е редактирал текстовете си, съшивайки ги, слепвайки ги – стари техники, които компютърът прати в историята.”

Най-голям интерес читателите са проявявали към сайтовете, посветени на войните и най-вече на Първата световна, заради пълния опис с близо 100 хил. имена на жертвите. Другият най-четен документален масив е свързан с т.нар. Народен съд. Агенцията вече е дигитализирала 10 от общо 13-те централни състава на репресивния орган на комунистическата държава с всички водени процеси, а останалите три ще бъдат качени до края на следващата година. Според доц. Михаил Груев близо 5 хил. изследователи са посетили архива през последната година.

“Архивите традиционно не са място, в което идват политици”, аргументира се той за това, че нито един от тях не е дошъл.

Къде обаче щеше да бъде България днес, ако политическата ни класа се учеше от миналото?

“Според Джеферсън историята на човечеството учи, че човечеството не се учи от историята си. Разбира се, че много грешки могат да бъдат избегнати или да се види в миналото как нашите предци са реагирали на подобни предизвикателства. Но, както се казва, времето е пред нас.”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.