След един маратонски уикенд, в който му се налага да прочете шест книги, Светлозар Желев разтоварва емоциите си във Фейсбук. „Създавам движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене” – с тези думи обявява своя манифест. Днес литераторът е признат за гуру на движението, а последователите му споделят опита си в изкуството да уловят мига на страниците на наскоро излезлия негов сборник „За бавното живеене и насладата от живота”.

Да живееш бавно не означава да се влачиш през живота със скоростта на охлюв, а да отвориш очите си широко и да се насладиш на всеки миг.

„Бавното не е скорост – казва Светлозар Желев. – Бавното е хармония между вътрешното ни усещане и натиска, който външният свят оказва върху нас. Намирайки тези „котви”, които ни забавят в живота, успяваме да се наслаждаваме на миговете удоволствие и наслада. Всъщност те ни дават хармонията и бавното живеене. От скоростта зависи дали ще се любуваме на облаците, слънцето, залеза, цвета и аромата на липите. На онези малки, но толкова красиви и важни неща.”

Според Светлозар Желев е нужно да изхвърлим от живота си всичко, което не ни харесва, за да започнем да живеем, а това са нещата, които правим по задължение, срещите с хора, които не харесваме, оръжията, с които се самонараняваме.

„Важни са близките, важни са хората, които обичаме, важно е да правим това, което харесваме, важно е да намираме време за всичките тези неща, които ни носят удоволствие и ни карат да се чувстваме добре – продължава той. – Дали го наричаме „наслада от живота”, “бавно живеене” или “хармония”, няма никакво значение. Но именно тези предоставени ни от живота мигове и красоти, заедно с възможността да им се наслаждаваме, е бавното живеене и това, което има смисъл.”

Журналистът Георги Тошев – един от героите на книгата, казва, че се учи да говори бавно, да мисли бавно, да живее бавно, за да не се лишава от мигове, които да сподели.

„Един от моите бавни ритуали е свързан с това да вървя сам в гората – и независимо, че ми се иска да я споделя с някой друг, първо трябва да я споделя със себе си – разказва той. – Обичам също продължително да наблюдавам хората, без да бързам да се запознавам, разговарям, консумирам кафе или храна с тях. Всичко това ме захранва с ново знание за другите и за света. И понеже аз съм човек, който обича да споделя, реших, че трябва да преживея достатъчно дълбоко всичко, което ми се случва, а не просто да преминавам през събития и хора.Забавянето е важно за всеки, който осъзнава, че трябва да принадлежи не само на себе си, но и на останалите – от най-близките до най-далечните.”

В кулинарния си блог In Food Veritas Адриана Гюзелева издига в култ бавната храна. Дори и да е fast или street food, независимо в кой край на света, важното е да й се насладиш, смята тя.

„Моят опит тръгва от Италия с la bella Italia, la dolce vita и изобщо цялата култура на живеенето и на изкуството в тази страна. И се опитвам – макар животът ми да е на бързи обороти, колкото се може да забавям темпото и да се наслаждавам на миговете. Един мой малък ритуал, например, е да стана сутрин малко по-рано от необходимото, за да имам време за себе си. Правя си кафе и вода с лимон, пускам си новини или музика, танцувам, изглаждам си някоя дреха – оттам нататък времето започва да тече по-бързо. И ако не забавим поне малко нещата, които ни доставят удоволствие, не можем да ги оценим и изживеем изцяло.”

Епидемията от коронавирус не просто забави, но спря живота ни, казва Светлозар Желев. А това не бива да става. Затова и днес, когато отново с бесен ритъм се впускаме в надпревара с хора и време, е добре от време на време тихичко да си припяваме рефрена на Стефан Вълдобрев „Забави, забави...”.

Чуйте интервютата в звуковите файлове.
Снимки: БГНЕС, Диана Цанкова