В деня на църковния празник Св. св. Петър и Павел (29 юни), наричан от народа ни Петровден, отбелязваме и Деня на занаятчиите. По българските земи съществуват древни занаятчийски традиции, свързани с ръчната изработка на ювелирни накити, национални костюми, предмети за бита и други вещи, доближаващи се до изкуството.

Везбарството и гайтанджийството стоят в основата на българската народна носия. Докато тези занаяти остават живи, ще ги има и красиво украсените одежди, с които изпълнителите на български фолклор се представят пред своята публика.

Стоян Маринов от Добрич посвещава целия си живот на традиционната българска дреха - тази, която излиза от ръцете на майстора и носи отпечатъка от неговите труд и светоусещане. Изработвал е костюмите както на малки самодейни групи за автентичен фолклор, така и на световноизвестни народни певци, сред които Янка Рупкина и Галина Дурмушлийска. „Работил съм също с български фолклорни състави в Англия, Германия, Холандия, а мои творби са продавани на хора от различни континенти – чак до северните Канадски провинции и на полуостров Камчатка“, казва майсторът.

„При мен работата е удоволствие – подчертава той. – Аз съм самоук и започнах, когато бях едва 15-годишен. За изработването на една народна носия се изискват много умения, но основното е направата на накитите от мъниста. Самият аз наблягам върху украшенията за глава, които са от различни области на България. Изобщо без накитите не би могъл да се направи нито един български костюм. Едва след това идват другите важни елементи - кройката, тъкането, везмото, плетивото на една или на две куки, традиционната българска дантела.”

Майсторът добавя, че е израснал във време,когато все още е имало хора, които да могат да разкажат и покажат. “И най-вече да предадат най-главното – естетическите мерки, критериите, вкуса, които се влагат при изработването на носията”, подчертава той.Защото не е достатъчно само да овладееш техниката на работа, но трябва и някой да ти предаде тънкостите на занаята. С малко тъга Стоян Маринов споделя, че днес вече няма от кого да се учи и може да разчита единствено на себе си.

„Народното творчество е сложен комплекс от умения и естетически критерии – една съвършена система от традиции, поверия, възгледи и ритуали – разказва още майсторът. – И когато човек я усвои, може леко и с фина ръка да надгражда. В миналото, ако някой е правил пошло копие на красив костюм, цялото общество му се е присмивало и го е порицавало. Но ако е съумявал да придаде положителен привкус, и другите са следвали постигнатото. Аз самият имам естетически критерии, но се съобразявам и със сцената, защото тя прилича на вълшебна кутия, която се гледа от дистанция. И трябва да се помисли какви са осветлението, движението, танцът и как всичко ще изглежда.”

Според Стоян Маринов в занаята не трябва да се вкарва излишно авторство. Но пестеливостта и бързането също водят до деградация в изкуството, убеден е той.

“Винаги имам готовност за работа и с удоволствие посрещам всяка поръчка – продължава Стоян Маринов. – Никога не повтарям нещо, което вече съм правил. Изработвам детайлите по различен начин, но винаги оставам верен на българската традиция. За да може едно хилядолетно дърво да расте, не бива да му бъдат рязани корените, нито да му се нанасят удари с брадва. За съжаление, в последно време нещата не стоят така и ако чакаме одобрението на хората, невинаги ще го получим. Най-важното е човек да даде максималното от себе си и да знае, че някъде във вселената има някой, който ще го оцени.”