През 1948 г. България отказва да изпрати учители за българската общност в Албания, която е подложена на македонизация. За този и други неизвестни или малко познати факти разказва доц. Спас Ташев в новоизлезлия първи том на изследването си “Българските общности в Западните Балкани. Политически процеси и етнодемографски последици (1913-2019)”. Ученият проследява етнодемографските процеси в над 30 селища в Албания, в които хората общуват на архаичен български диалект.
След края на Втората световна война и смяната на режима, българската държава пропуска историческия шанс да утвърди книжовния български език в населяваната с българско малцинство Албания. Тя пропилява цели две възможности във времето, в което югославски емисари се опитват да откъснат Пиринска Македония от България и да анексират Албания като седма република на собствената си страна.
“Колкото и да е странно, първата съпротива на Балканите срещу подобна югославска политика идва от Албания при посещението на държавния й ръководител Енвер Ходжа през 1947 г. у нас – разказва доц. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН.
В разговор на четири очи той предлага страната ни да изпрати български учители в Албания. ЦК на БКП решава да откликне на инициативата с година закъснение, но в това време Трайчо Костов – председател на комисията по този въпрос, изпада в немилост заради конфликта си със Сталин и България пропуска стратегическия шанс да затвърди българския език и българското присъствие в Албания.”
Според историка изпращането на български учители би имало огромни последици за Централните Балкани, защото решението е щяло да създаде алтернатива на провежданата от Югославия македонизация чрез опитите си да създаде училища по т.нар. македонски език. Политическата конюнктюрура обаче надделява и страната ни пропуска историческия шанс да въведе книжовния български език в учебните заведения за децата от българското малцинство.
През 1955 г. Албания за пореден път се обръща към България с молбата да изпрати учебници за българското население. Но властта и този път не се отзовава на предложението, с което да се противопостави на опитите за етническа трансформация на българите там. Тогава в Албания възниква самобитна практика – на основата на преспанския български диалект и с българската азбука се създава региолект, който се използва от албанските българи до 1991 г.
“За съжаление, през този период нашата политика все още е пасивна – подчертава доц. Спас Ташев. – Поради което буквално проспиваме активизирането на югославската, а по-късно и на македонската дипломация, която през 1993 г. успява да отпечати учебници по македонски език за т.нар. македонци в Албания. Първата част от тези учебници са написани на преспански български диалект, а втората част на съвременния македонски език. А това е подготовка за преминаването от български към македонски език, която Македония успешно направи.”
С установяването на демократичната власт в Албания започват процеси на осъзнаване на българското самосъзнание, твърди доц. Спас Ташев. По думите му, българите в Албания никога не са били дискриминирани. През 1991 г. там са регистрирани първите български организации, а две години по-късно у нас пристигат първите младежи с българско самосъзнание, за да следват в университетите. Тогава започва и целенасочената дейност за официалното признаване на българското национално малцинство в Албания, която се увенчава с успех през 2017 г. Днес изучаването на книжовен български език е приоритет за сънародниците ни в Албания - има три български неделни училища, а вече близо 700 младежи са завършили висшето си образование у нас.
След броени месеци българската общност ще бъде изправена пред ново предизвикателство – да защити етническото си присъствие при преброяването на населението в Албания. Според наличните данни в момента 50 хиляди са говорещите български език като майчин в Албания. Дали обаче всички те ще се декларират като българи в анкетните карти зависи от много фактори и най-вече от българската дипломация, която трябва да изиска от албанските власти да осъществят контрол на опитите за подмяна на националната идентичност на сънародниците ни там.
Чуйте разговора с доц. Спас Ташев в звуковия файл.Снимки: БГНЕС
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне..