От дълги години Гьонюл Али изкарва прехраната си с шиене и преправяне на дрехи в Разград. Във време, когато шивачите, но и други занаятчии са на изчезване, тя продължава да се държи здраво за иглата и шевната машина. Превърнала е цяла стая от дома си в работно ателие. Незаменим неин помощник е и лаптопа – социалните медии са полезни за връзката ѝ с клиентите. През годините със свои изделия шивачката от Разград участва и в много благотворителни инициативи. Но никога не разгласява къде и на кого помага. „Всичко, което съм правила е било от сърце и за доброто на нуждаещите се. Няма нужда да бъде показвано!” - казва с усмивка Гьонюл Али.

Страстта към шиенето и плетките, 60-годишната разградчанка открива още в детството си: „Бях ученичка в шести-седми клас, когато баба и дядо ми подариха шевна машина. Започнах с ножиците и платовете и така се запалих по нещо, което остана за цял живот”.

Въпреки, че е завършила зоотехника, Гьонюл Али изкарва курс по шев и кройка и не след дълго се отдава на шиенето. В началото прави полички и роклички за дъщеричката си, преправя дрехи на съседи. С годините натрупва опит и познания, а оттам и много доволни клиенти. Съпругът и дъщеря ѝ също навлизат в чудния свят на шева и кройката, като нейни помощници. Заедно те успяват навреме да изпълнят многобройните поръчки, които получава Гьонюл - за ушиване на завеси, спално бельо, покривки за мебели и т.п. Въпреки това дъщеря ѝ не тръгва по нейния път, а избира да се занимава с изкуство. Може би обаче, след време ще има кой да я замени, тъй като нейната 7-годишна внучка проявява все по-голям интерес към шивашкия занаят.

В днешно време шивачите не са много търсени – споделя още Гьонюл.  Хората отбягват да си шият дрехи, а предпочитат да купят готови. Търсят услугите й основно за дребни поправки като смяна на ципове, скъсяване или стесняване на някоя дреха. Според нея, интересът към професията от страна на младите хора е много малък, но въпреки това е убедена, че професионалните училища и паралелките за шивачи, трябва да се запазят.

На Гьонюл Али й остават няколко години до пенсиониране. Тогава тя смята да се отдаде на внуците си. Обича и да пътува. Затова мечтае да обиколи красивите кътчета на нашата страна. За нищо на света обаче, Гьонюл няма да се откаже от шиенето и плетенето. Те са като мания - посветиш ли се веднъж на подобно занимание, няма начин да не станеш зависим от него, заключава майсторката от Разград.