До 29 юли в Регионалния исторически музей в град Враца (Северозападна България), а след това в София и Пловдив, завършилите специализиран курс за архитекти по опазване на недвижимото културно наследство към университета Ecole de Chaillot в Париж представят дипломните си работи. Експозицията е наречена „Приключението Шайо“ и представя паметници на културата от цяла България, както и методите за тяхното съхраняване и реставрация. Те са 13 и са от различни периоди – Османски, Възраждане, Следосвобожденски, дори от съвремието. Пред Радио България за културното наследство и неговото опазване говори арх. Веселин Алексиев. Той представя и своя проект, част от изложбата –„Скачоковата къща“ като архитектурен шедьовър на Враца:
„В началото на ХХ век къщата се е намирала на търговска улица с много дюкяни, магазинчета и работилници, които могат да се видят и днес в почти автентичен вид. Построена през 1910 г., сградата е ярък представител на сецесиона, със силно виенско влияние. За изграждането ѝ не са пестени средства, вложени са най-добрите за времето материали. Използвана е и железобетонна конструкция, което я прави един от първите представители на този тип строителство у нас. Запазени са пищните мозайки с класически символи и парадното стълбище. Къщата е била е собственост на Ангел Скачоков, който преди да се сдобие с нея за кратко време е бил кмет на Враца. Тя е на три етажа, като освен жилищната част, в нея е имало кантора и магазини. Преди Втората световна война пък там са се шили костюмите на врачани − с вносни платове от Англия и Австрия. Въпреки че в последните десетилетия тя е била ползвана от различни наематели, някои от които не особено съвестни, Скачоковата къща продължава да е сред респектиращите сгради на Враца е един от символите ѝ“.
Къщите-паметници на културата могат да се превърнат в своеобразни „машини на времето“, с които да се опознаят в детайли бита и всекидневието на предците ни. За да стане това, е нужна политическа воля, казва арх. Веселин Алексиев. Според него трябва да се работи в няколко посоки − образование на специалисти по реставрация и анализ, с помощта на който да се развие концепция за културен туризъм.
„Аз не виждам проблем да се развива адекватен културен туризъм, без груби намеси в автентичната среда. За да продължи да бъде актуален във времето и да се
самоиздържа, един паметник на отминала епоха трябва да се сдобие и с нова функция. Но се изисква по-глобален подход – ясни стратегии на държавно и на местно ниво. Специалистите трябва да имат възможност да осигурят среда за запазване на автентичната атмосфера и тя да бъде експонирана по подходящ начин. Така тя ще е атрактивна за туристите.“
Възможно е сградите да се реновират в първоначалния им вид, обяснява арх. Алексиев. Това би било скъпо не само заради разходите за материали, но и за намирането на подходящите специалисти, защото много от знанията за използваните навремето техники са загубени заедно с хората. Но възвръщаемост има и арх. Алексиев дава пример с Франция, където опазването на паметниците е държавна политика − обществото е осъзнало, че културата носи приходи. Затова се обучават и майстори за строителните техники от различни исторически периоди. Но работата на един реставратор на сгради не е никак скучна и не се ограничава само до чисто технически въпроси, смята Веселин Алексиев:
„Ние трябва да вникнем в главите на хората от миналото, да разберем защо са направили нещата по начин, който може би не е съвсем логичен днес за нас. Трябва да подходим като детективи, което е много интересно и леко пристрастяващо, бих казал, дори е най-хубавата част. Търсят се аналогии, живи свидетели. Често в архивите липсват много неща. Нужно е да се координира работата на много и различни специалисти. Най-трудното обаче е да се убедят собствениците – частни лица, общини или институции, че има смисъл да се инвестира в културното наследство.“
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..