Пред прага на новия политически сезон, на фона на антиправителствените протести, изходът от политическата криза в България остава неясен. Вместо оставката си правителството предложи свикване на Велико народно събрание и промяна на Конституцията. Това обаче не удовлетвори исканията на протестиращите млади хора, които настояват за истинска промяна на статуквото.

Какво следва?

Коментарите на бивши и настоящи политически фигури, политолози и социолози са разнопосочни. От твърденията за липса на алтернатива до категоричните мнения, че настоящото правителство е окончателно дискредитирано – както в очите на избирателите, така и в международен план.

Повечето експерти са единодушни, че оставките само „изпускат напрежението“, без да решат проблема – нещо, на което сме свидетели през последните години. Винаги, когато се надигне общественото недоволство, вместо да бъде отстранена първопричината се заличават следствията.

На принципа „има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“ се сменят министри, но доверието в политиците е дотолкова изчерпано, че всеки следващ се възприема от повечето българи като „поредната калинка“ във властта.

Според Ренета Инджова, единствената жена, служебен премиер на България (октомври 1994 – януари 1995 г.), причината за това е, че в „политическия живот управляващи и опозиция“, вместо „да се сменят категорично алтернативно“ – „са си като братя близнаци“.  Въпреки това, „смяната между тях трябва да е по-честа – отбеляза в интервю за БНР Инджова – защото това е единственият начин да се стигне до политическо умение да се избира правилното“. По думите ѝ е излишно политиците да се правят, че решават важни проблеми, подписвайки допълнителни бюджетни разходи. Вместо това е необходимо да признаят, че както са дошли на власт, така трябва да си отидат.

Усещането за липса на справедливост и натрупаното недоверие към институциите е съществената тема „отвъд конюнктурните политически страсти“ признава настоящият вицепремиер Томислав Дончев в интервю за БНР. Според него дебатът за промени в Конституцията трябва да се фокусира в рамката: повече справедливост, подобряване на политическото представителство и на контакта между граждани и институции.„Само смяна на караула не би отговорила в пълна степен на исканията на хората. Фигурите са важни. Десет пъти по-важни са правилата, по които се избират тези фигури“ – категоричен е Дончев.

Дали обаче изборите ще бъдат честни, както настояват протестиращите, които искат евентуалният вот да бъде проведен от служебно правителство.

И тук експертите са категорични, че причината за недоверие в изборните резултати се крие в избирателния закон. 

Въпросът е кой би се наел да променя закона?

„Качествените юристи в парламента се броят на половината пръсти на едната ръка“ – отбеляза в интервю пред в „24 часа“ юристът проф. Огнян Герджиков, бивш председател на Народното събрание и служебен премиер (януари 2017 – май 2017). По повод готвените промени в Конституцията, Герджиков бе категоричен: „Законодателната дейност е най-висшата юридическа дейност. Това е най-сложната материя в правото и за нея се изисква много висок професионализъм, а такъв малко хора притежават.“ Според Герджиков добрите юристи отдавна са напуснали политиката, защото „нямат желание да влизат в мръсната ѝ игра“.

А след като липсват компетентни фигури във властта, всеки опит за удължаване на политическото статукво вероятно още повече ще подхранва недоволството.

Снимки: БГНЕС