Първият български морски курорт Варна още от древността привличал посетители не само с морския въздух и златистия пясък, но и с лековитите си извори. Римските терми, които се намират в близост до пристанището, в действителност са най-големите минерални бани на Балканите и четвърти по големина в Европа. Те били използвани активно до края на III век, а днес олимпийският басейн във Варна, част от плувен комплекс „Приморски”, ползва каптажа, който ги снабдявал с минерална вода преди около 2000 г. След римляните функциите на града като балнеоложки център постепенно затихват, за да придобият облика на най-предпочитания черноморски курорт на Балканите хилядолетия по-късно.

В наши дни, новаторските за времето си терми продължават да изумяват архитектите със съвършения строеж на водопроводните съоръжения.

В края на XIX в. морските бани идват на мода в Европа и през 1889 г.  започва изграждането на първите крайбрежни съблекални във Варна. Имало строго разделение на мъжка и женска част, а самите кабинки били монтирани върху железни релси над морето. Те били забити в морското дъно, далеч от любопитните погледи, като с брега ги свързвал мост. 

След последвалите изтощителни войни на Балканите и отнемането на Добруджа по силата на Ньойския мирен договор, в района настъпва голяма безработица и недоимък. Тогава управниците решават да превърнат Варна в морска столица. Така през 1921 г. се поставя началото на летния туризъм в града. Съвременните морски бани са построени през 1926 г., когато в града откриват и първите музикални тържества. Днес те привличат гости от цял свят.

В началото плажуващите мъже и жени са разделени, а банските прикривали дори ръцете и краката:

„Българите са смятали, че е неморално да се ходи на плаж – пояснява Траян Димитров от Регионалния исторически музей във Варна. – Освен това повечето от мъжете, както и в Европа, са били с дълъг панталон, с колан и тока. Впоследствие панталоните стават 3/4 и постепенно започват да се скъсяват, но материята продължава да бъде или вълнен, или дочен плат. За жените било неприемливо да бъдат разсъблечени и затова носели или цели бански, или наподобяващи комбинезони костюми. Плажът е бил разделен за мъже и за жени. Било е забранено те да влизат заедно в морето. Имало и жандарм, който следял за спазването на реда и морала."

С идването на чужденците, нравите постепенно се променили, а плажуващите ставали все по-разголени. Именно тогава, през 20-те и 30-те години на ХХ век, се провежда и конкурсът „Царица на плажа”. В него участвали най-вече чужденки или софиянки, но не и варненки, защото в града смятали конкурса за неморален.

По същото време във Варна се появяват и първите казина и плажни забавления, където се събирал софийският хайлайф. На Черноморието ни идвали най-вече чехи, поляци и унгарци, които разчупили моралните стереотипи. Така например, за да бъде премахнато разделението между мъже и жени на плажа, през 30-те години чуждите туристи се събрали пред кметството във Варна. Те заплашили, че ще бойкотират града и България като туристическа дестинация и местните управници отстъпили.

От стриктно покритите части на тялото, през епохата на монокините в края на 80-те, днес по варненския плаж отново ще видите мъже с широки шорти до коленете и жени с женствени модели в стил 70-те на миналия век.

„В 70-те години ефирните бански костюми, които се намятат като одеалца, били много популярни и сега пак се завръщат. Често засичам жени с цели бански, но естествено по-провокативни от тези от миналото. Може би донякъде ретро модата пак се завръща. Забелязва се, че черният цвят е заместен от по-светли тонове. Изрязаните бански се промениха и са малко по-обрани. Но като цяло през последните 20-30 години няма някаква особена промяна, която може да забележим, поне в България“.

Съставил: Дарина Григорова (по материали на БНР-„Хоризонт”)

Снимки: БНР-архив, БГНЕС, Държавна агенция „Архиви“, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна