Съединението на България, което отбелязваме на 6-ти септември, е и празник на втория по големина български град. Традиционно честванията в „Столицата на Съединението“ ще започнат с молебен, отслужен от Пловдивския митрополит Николай.
Мъже, жени и деца ще възкресят спомена за великото за страната ни историческо събитие. Те ще се превъплътят в ролите на основните исторически фигури, допринесли за съединението на разединена България. За да бъде историческата възстановка максимално автентична, участниците от Комитет „Родолюбие“ са пресъздали униформите на румелийската милиция на базата на снимки и документи от края на 19 век.
По повод 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия Регионалният исторически музей в Пловдив отваря за свободни посещения вратите си. Пловдивчани и гости на града могат да проследят събитията около бележитата дата в експозициите „Българско възраждане” и „Съединение на България от 1885 г.”.
Сред новите акценти в постоянната експозиция на музея са знамената на Голямоконарската чета и на Марашката чета, с които е обявено Съединението. Тематични витрини, посветени на героите на Съединението показват оригинали вещи, оръжия и документи на първия български княз след Освобождението − Александър I Батенберг, на майор Райчо Николов – автор на първия български военен устав и на д-р Георги Странски - председател на временното правителство на Източна Румелия.
Вижте част от колекцията от предмети и художествени произведения, носещи символиката на Съединението, в публикацията Пловдив пази спомена за славния ден на Съединението в специална експозиция.
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: Регионален исторически музей ПловдивНезависимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне. Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..