Леандро Матиас Понсе е истински аржентинец. Израснал е в град Берисо, провинция Буенос Айрес. Следва архитектура, воден от мечтата си един ден негови сгради да направят още по-красив и привлекателен родния му град. Но има нещо по-специално в това симпатично момче със заразяваща усмивка – сърцето му бие в ритъма на българската народна музика, а българските народни танци са неговата най-голяма страст.
Преди 18 години, когато е едва на десет, Леандро е омагьосан от красотата на българското хоро и от фолклорните носии. Тогава негова близка приятелка го приобщава към българската общност в Берисо и към местното културно дружество.
„Иван Вазов“ е едно от най-старите културни дружества на българите в Аржентина. Тази година отбелязваме 65 години от неговото създаване“, изтъква Леандро.
По естествен начин любовта към българския танц го прави част и от ансамбъла за народни танци „Седянка“ в родния му град. Нещо повече, през 2009 г. българите му поверяват ролята на ръководител на юношеската секция. За работата си над репертоара разказва:
„Берисо е провинциалната столица на емиграцията. Тук са се установили над 20 общности от различни страни. Всяка година се организира голям фестивал, който продължава един месец. Всеки уикенд различните общности се представят със своите танци, костюми, традиционни ястия. Чрез участията си в този фестивал популяризираме народните танци и българската култура“.
Леандро разказва, че много българи се заселват в Берисо през 20-те и 30-те години на ХХ век, привлечени от възможностите за работа. Днес българската общност обединява техните внуци и правнуци. Когато слушам събеседника си, дори не мога да си представя, че никога не е идвал в България и това е една от големите му мечти. Чел е и е слушал много за страната ни – за хилядолетната ѝ история, прекрасната архитектура, кухнята, съчетала в себе си влиянията на Изтока и Запада. В края на разговора Леандро Матиас Понсе ни отправя покана:
„Заповядайте в Аржентина, за да се запознаете не само с българите в Берисо, но и с цялата българо-аржентинска общност тук. Тя е наистина прекрасна – както навсякъде по света. И, разбира се, да опознаете нашата страна!“.
Снимки: личен архив
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..