Успехът на всяко родолюбиво дело, с което се заема Таня Костова се дължи на едно просто правило. Никога нищо не се случва и прави на всяка цена. Вероятно затова сънародничката ни в далечна Америка избягва да използва думата „трябва“. Резултатите от този стил на работа бързо дават своите плодове. За 20 години в Сан Франциско, българката сплотява около себе си нашите емигранти, избрали да отворят нова страница в живота си в Калифорния и околните щати. За много от тях времето, прекарано с Таня, става повод отново да се замислят за своето завръщане у нас, а част дори и да го сторят.
„Мисля, че тези прекрасни млади българи са усещали, макар и без да разбират, тази жажда да открият себе си и своето място, макар и далеч от родината. И така по някакъв начин съдбата ни събра на едно място“ – споделя в интервю за Радио България Таня Костова. – „Много често съм си мислела, че това, което имам като отношение, любов към България и българите и като знания за историята, бита и духа ни, ще си го нося винаги, но никой няма да му обърне внимание. Но се случи така, че с тези хора ние се намерихме и станахме като скачени съдове“.
Страстта, с която Таня разказва за нашите традиции и обичаи, е завладяваща. Така, към културния клуб „Антика България“ българите в Сан Франциско създават свой танцов и песенен ансамбъл, както и неделно семейно училище, наречено „Мартенички“.
„Част от хората в българския ансамбъл основаха и българското училище за техните деца. В него родители и деца започнаха да се обучават заедно. Пеехме, танцувахме, рисувахме, рецитирахме, моделирахме… Децата не трябваше да показват какво са научили пред по-големите, а просто да го преживеят заедно с тях. Някои от тези семейства вече са в България, благодарение на всичко, което научиха и почувстваха в тези часове, прекарани заедно.“
Най-малките посетители на училището са на възраст около 2 години, а ограничения докога да го посещават - няма.
Макар да се срещат едва 4 пъти в месеца, работата в семейното училище не спира. Освен с разговорите за България, многото песни, танци и игри, учениците са заети и със създаването на проекти, посветени на Рождество и Нова година, Баба Марта и Националния празник на България. Заедно те подготвят и най-важният и очакван от българите в Сан Франциско фестивал, посветен на Светите братя Кирил Методий, който продължава цели 4 дни. И тъй като няма своя собствена сграда, българският културен клуб е приютен в сградата на Хърватския център, чийто директор Джон Дейли играе важна роля в създаването и развитието на българския фестивал. Макар и онлайн заради пандемията от Covid-19, тази година фестивалът отбеляза своя 20-годишен юбилей. И още за събитието :
„Открива се в петък в сградата на българската църква „Кирил и Методий“ в Сан Франциско. – обяснява Таня Костова. - В събота пренасяме фестивала в хърватския център. Провеждаме шоу на талантите, в което участват както децата, така и възрастните. Осигуряваме им възможност след това да се срещнат и с нашите гостуващи артисти. В събота провеждаме специален ритуал, свързан с иконата на Светите братя Кирил и Методий, следван от концерт на всички български състави, участващи в програмата. В неделя следва т.нар „Фестивал на колела“. За целта наемаме автобус, с който посещаваме любими места в Сан Франциско. А в понеделник връщаме иконата в православния манастир „Светият кръст“, близо до Сан Франциско.
Наскоро Таня Костова бе номинирана за „Будител на годината 2020 “ от национална кампания, организирана от БНР.
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..