Каква представа ще изградят идващите поколения за своите предшественици – живели във времето на страшна епидемия, когато светът бил изправен пред неизвестност и все още не се намирал лек за болестта, зависи най-вече от документалните свидетелства, които ще им завещаем.
Стъпили с единия крак в дигиталния свят, всички ние оставяме следи от своя Ковид живот пред клавиатурата на лаптопите, зад фотообективите, с писалка в ръка. Но тъй като не осъзнаваме какво ни се случва в пълнота, избираме да вървим предимно по два пътя – единият към бъдещето, с надеждата за скорошна ваксина или пък с вяра в конспиративния нов световен ред, а другият – към миналото, в паралели с вече преживените от човечеството пандемии.
„Няма нищо ново под слънцето“, казва Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви“.
Наистина коронавирусът е нов, но реакцията на обществото и предприеманите мерки са рутинни, добавя той, връщайки се в епохата на холерните епидемии между двете световни войни и испанския грип през 1918-19 г., отнесъл живота на 10 млн. души. Оказва се, че и в онзи период хората са оставали в домовете си под карантина, но за разлика от нас много повече са се уповавали на свръхестествената сила.
„Страхът е индивидуално преживяване, което в дадени моменти се превръща и в колективно – продължава Михаил Груев. – Но тогава вярата в Бог е държала повече хората – давала им е светогледна система, която им е помагала да се справят със страха. Докато сега светът е станал по-рационален и ние се опитваме да търсим упование в науката, но виждаме, че невинаги тя е в състояние да замести вярата.“
Как ще изглежда документалният разказ за 2020 г. през личните истории и обществената съдба, е твърде рано да се разбере. „Това е прекалено кратък срок в архивите“, обяснява техният председател. Наистина в тази половин година в Агенцията вече са постъпили първите документални разкази от частни лица, но по закон институциите ще предадат архивите си минимум след 20 г.
Във времето на повече затворени врати държавните архиви обаче се оказват гостоприемен дом за други ценни артефакти.
В Агенцията вече се съхранява богатата колекция с творби на големия график Иван Газдов – майстор в изкуството на плаката, на визуалната комуникация и авторския жанр графикатура, участвал в повече от 50 изложби. Именно с изложбата „Проф. Иван Газдов – рицарят на черното и бялото“ Държавната агенция „Архиви“ днес ще отбележи празника на българските архивисти, който се чества на 10 октомври.
„Иван Газдов в самия разгар на епидемията дари на Централния държавен архив една огромна колекция с около 290 свои работи заедно с документи – казва още Михаил Груев. – Изобщо последните месеци бяха много богати на дарения, засягащи живота и творчеството на художници. Имам предвид колекциите и на Светлин Русев, и на проф. Любен Прашков, и на Любомир Савинов. Надявам се поколенията след нас да оценят тези постъпления на значими имена в българското изобразително изкуство.“
На празничния ден най-добрите служители в архивната система ще получат почетни грамоти.
Внимание ще бъде отделено и на хората, без чиито дарителски жест би помръкнала заслужената памет за личностите, които променят света.
„Архивите дават нов живот на тези документи, вместо те да седят по мазета, по тавани и да се похабяват – заявява Михаил Груев. – Оставяйки ги при нас, дарителите им могат да бъдат сигурни, че ние ги съхраняваме както трябва. Защото нашата задача е да ги предадем на бъдещите поколения, така както ние сме ги получили от своите предци. Именно това е мисията на архивите и аз съм доволен, че тя се разбира от все по-широки обществени кръгове и даренията на документи не спират дори в ситуацията на епидемия.“
Снимки: facebook.com/BulgarianArchives, БГНЕС, архив
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..