Правителството даде зелена светлина на процедурата по изграждането на 7-и ядрен реактор в АЕЦ "Козлодуй". В момента тази единствена българска атомна централа разполага с два руски реактора с мощност от по 1000 мегавата всеки, които произвеждат около 40% от електрическата енергия в страната.

Не много ясно е положението с втората планирана българска атомна централа в Белене, за която вече са закупени и доставени два чисто нови руски атомни реактора по 1000 мегавата всеки и в строежа на която вече са инвестирани от държавата над 1.5 млрд. евро. В началото на лятото  три от компаниите от късата листа за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за "АЕЦ "Белене" - "Росатом" (Rosatom), "Дженерал електрик" (GeneralElectric) и "Фраматом (Framatome) се обединиха, но по-конкретни действия засега липсват и застоят се обяснява с коронавируса и придружаващата го световна икономическа криза, която отлага или направо спира доста индустриални проекти по целия свят.

От друга страна, в съответствие с международните договорености, страната ни трябва да прекрати работата на топлоелектрическите централи на въглища, които осигуряват близо 50% от електрическата енергия в страната. Това очевидно ще предизвика проблеми със снабдяването на бизнеса и населението с ток и налага да се мисли как недостигът да бъде компенсиран. Самото правителство признава, че това ще е трудна задача, като обаче през декември то ще трябва да вземе решение за намаляване с 55% на вредните емисии до 2030 г. у нас.

Славчо Нейков, председател на Института за енергиен мениджмънт, поясни пред БНР:

„Всъщност темата за нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ въобще не е нова. Още от 2012 г. тя е формализирана в актове на парламента, има едно решение от 2012 и едно от 2013г., но към днешна дата изглежда малко абстрактно това решение.“

По думите му трябва да стане ясно какво ще се случва с „Белене“. Според него  правителството трябва да признае, че този проект е обречен, след което да се мисли за нови мощности.

Въпреки предпазливото отношение в света към ядрената енергетика, засега в България превес имат нейните привърженици и тя днес осигурява 33% от тока в страната. Сред тях е и премиерът Бойко Борисов, който освен всичко друго много държи на енергийната диверсификация и намаляване на зависимостта на страната в енергийната област от Русия. От своя страна експертите на Института за пазарна икономика подчертават в публикуван свой анализ, че „новите технологии включват и АЕЦ – това са малките модулни реактори, които са способни да променят производството си бързо и могат да отговорят на нуждите на българското потребление.“

"За първи път не вървим след времето, а действаме проактивно. Но пак повтарям – това е един много продължителен процес. Важното е, че е сложено началото", така енергийният експерт проф. Атанас Тасев коментира решението на правителството да строи 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" по Националното радио.

На този етап се предвижда Българският енергиен холдинг да започне да проучва в консултации с високотехнологични в ядрено отношение американски компании многобройните въпроси около бъдещия 7-ми реактор на АЕЦ Козлодуй. Кои ще бъдат те и колко време ще се преговаря; кой ще строи съоръжението и чия собственост ще бъде то; с каква мощност ще бъдат реакторите, колко ще струва проектът, са все въпроси, които нямат отговори, засега. Неслучайно експерти предвиждат евентуалното пускане в експлоатация на новия 7-ми реактор чак към далечната 2050 година. Според енергийната министърка Теменужка Петкова сега е времето да се мисли за бъдещето, защото полезният живот на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" също ще приключи, като максималният срок за това е 2047 г. за пети блок и 2049 г. - за шести.

Всичко това означава, че планове и идеи за развитието на българската енергетика в новата декарбонизирана епоха има, остава въпросът за икономическата ефективност на тези проекти и за геополитическите баланси и противоречия между САЩ и Русия, които са основни световни играчи в ядрената енергетика.